Възрожденските писатели за българския език: Иван Вазов за чуждите думи, падежите, членуването и правописанието

Linguodidactological Archeology /

Лингводидактологическа археология

Vladislav Milanov

Sofia University

https://doi.org/10.53656/for2025-04-10

Abstract. Статията разглежда Иван-Вазовите концепции за развитието на правописа, за навлизането на чуждите думи в българския език, за членуването и за падежите. Въпреки че Вазов е един от най-задълбочено анализираните в езиково отношение писатели, някои важни за развитието на книжовния език идеи, обвързващи поетичната реч с тенденциите при оформянето на книжовната формация на общонародния език, на народния поет са останали в периферията на изследователския интерес. Текстът насочва вниманието именно към такива специфични схващания, като например Вазовото твърдение, че при отпадането на падежите поетичният език губи своята стегнатост и това го отдалечава от славянските езици.

Keywords: емпрунтология, Иван Вазов, книжовен език, поетичен език, чужди езици и чужди думи, падежи, правопис

Свързани статии:

Teofano Popova – the Teacher, the Beneficiary, the Public Figure Hyperfunctions of the Revival Text. On the Beginnings of the Modern Bulgarian Literary Language The Digital Generation Vs. Closed Forms, Hyphenated Forms and Open Forms The Passions of Soul in the Old and New Bulgarian Literaturе: Comparative Analysis