Гл. ас. д-р Михаела Москова
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia, Bulgaria
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-7М
Absract. Както е известно, в българския език липсва координация на времената в сложното съставно изречение. Това дава възможност да се реализират разнообразни темпорални комбинации в главното и подчиненото изречение. Това е и минималното необходимо условие за реализирането на прагматичната стратегия за изразяване на гледните точки на актуалния говорещ и участника в действието, за което се говори, която Р. Ницолова нарича емпатия. Интересното в случая е, че когато двете гледни точки съвпадат, актуалният говорещ може да опише събитието от позицията на участник в него, като тази разлика обичайно има граматични измерения. Р. Ницолова отбелязва, че в случай на съвпадение на позициите на говорещ и участник в действието, за предпочитане е събитието да бъде представено от позицията на участника. В настоящата работа се очертава друга възможна прагматична стратегия, чрез която говорещият използва наличните езикови средства, за да се „отстрани“ от позицията на участник в събитието, когато по необходимост я заема (т.е. когато разказва за себе си). Тази стратегия е наречена алиенация.
Keywords: прагматични стратегии, емпатия, алиенация
