Dimitar Vesselinov
Sofia University
https://doi.org/10.53656/for2025-06-12
Десислава Давидова, Причинност и семантика. София: Издателство на Нов български университет, 2025, 164 с., ISBN 978-619-233-344-7 (печатно издание);
978-619-233-345-4 (електронно издание)
Монографията на Десислава Давидова изследва семантиката на причинно-следствените отношения. Тази проблематика се счита за продължение на професионалните интереси на Давидова, която от години изследва различните аспекти на причинно-следствената връзка. Ако в дисертационния си труд (2021 г.) Давидова се фокусира върху отстъпителните конструкции, изразяващи нарушената логическа връзка между причина и следствие, то в настоящата монография авторката, повлияна и от класификацията на хърватския италианист П. Текавчич за подчинените изречения в италиански език (1972), показва логическата връзка в причинно-следствените отношения от гледна точка на причината (A, защото B) и от гледна точка на следствието (толкова А, че В).
В книгата са разгледани двата изразителя на причинно-следствените отношения – изреченията за причина и за следствие, включени в синтактично единство от главно и подчинено изречение, съответно причинна конструкция и конструкция за следствие. Освен върху анализа на конструкциите от сложно-съставно изречение монографията се спира и на безсъюзните изречения, както и на отношенията в рамките на простото двусъставно изречение. (Впрочем темата за безсъюзните изречения заема сякаш периферно място в синтактичната литература и подлежи на допълнителни изследвания, доколкото в съпоставителен план такива не са правени досега.)
Преводният контекст, представляващ езиковия материал на съпоставителното изследване, предполага то да се направи на основата на корпус, ексцерпиран от художествена литература в оригинал и превод. За целите на корпуса Давидова целенасочено избира примери от художествената литература, а не от публицистичната например; тя мотивира избора си със способността на художествената литература да поднася на читателя безкраен ресурс от вселени, характери, душевни състояния, пейзажи, истории, възпроизвеждащи, повече или по-малко, заобикалящата ни действителност и пречупени през авторския поглед. Това се превръща в благодатна почва за изследване на причинно-следствените отношения от различни ъгли и дава възможност за тяхната по-задълбочена интерпретация.
Въпреки че на пръв поглед причинно-следствената връзка показва ясен семантико-синтактичен профил, който предполага идентичен профил и в превода ѝ, фокусът на книгата е съсредоточен върху една семантична особеност, проявена в известна „нестабилност“ и забелязана в двете лица на причинно-следствената връзка: авторката тълкува „нестабилност“ като всички онези прояви на непълнота в изразяването на причинно-следствените отношения, които изпъкват особено ярко в преводен контекст. Такива прояви са изразени в: пропуск (елипса) на съюз за причина в превода от и на италиански език; съюзна замяна в конструкциите за причина и следствие в превода или оригинала; в по-малък мащаб в причинните конструкции се разгледат няколко случая на обратна каузация. Приложеният функционално-семантичен анализ разкрива няколко подобни езикови явления с проявена семантична непълнота в причинно-следствената връзка. Давидова анализира вече публикуваните преводни варианти с цел да покаже друг възможен или възможно най-адекватен вариант спрямо оригинала, който да отрази най-пълно и точно единството между форма и съдържание. Това най-често е постигнато чрез буквален превод на оригиналния текст, умишлено различен от публикувания превод, чрез който се компенсира семантичната непълнота. Този подход е приносно ориентиран: да подпомогне работата на преводача, чиято роля е изключително важна, доколкото той е отговорен за облика на причинно-следствената връзка пред читателската публика.
С помощта на двуезичния корпус причинно-следствената връзка показва многопластовост в изразяването си, като бива или категорична и недвусмислена, или загатната чрез смислови отношения, а ако в едната страна липсва, то в другата тя е изразена чрез подходящи езикови средства. Прибавянето ѝ в езика цел всъщност легитимира същността ѝ там, където тя формално липсва, но контекстуално е дала основание за характера си. Разгледаните езикови явления в превода на причинните конструкции и тези за следствие ги превръщат в динамични конструкции вследствие на стилистичното им обогатяване, но понякога и конструкции с по-ниска степен на адекватност и вярност с оригинала. Всички показани случаи на съюзно добавяне или замяна онагледяват богатството на езиковите ресурси в езика оригинал и езика цел.
Разгледаните в книгата конструкции са своеобразно помагало по синтаксис и превод не само на изреченията за причина и следствие, но и на останалите изречения от причинно-следствения спектър, както и на тези с „хибридна семантика“ (в случаите на изреченията за следствие). Формообразуващ фактор при италианските подчинени изречения се явява наличието съответно на лична или нелична глаголна форма и това дели подчинените изречения на експлицитни и имплицитни. Въпросът за превода им на български език е важен, доколкото, от една страна, в български език такова деление на подчинените изречения не съществува, а от друга – статутът на българските нелични глаголни форми е различен: това са обособени части, принадлежащи към структурата на простото изречение. Поради това между италианските имплицитни подчинени причинни изречения и съответните български нелични глаголни форми е невъзможно да се постави знак на абсолютно равенство. Резултатът се вижда и в анализа, където Давидова изтъква диспропорцията между употребените италиански имплицитни причинни изречения с често срещания герундий, със сложен инфинитив и минало причастие, и българските им съответствия с тази нелична глаголна форма. Фактът, че преводачът не се е поддал на скрити синтактични влияния от езика оригинал и е предпочел вариант със спрегнат глагол и съответния подчинителен съюз, се отбелязва от авторката като положителна тенденция.
Приносен характер носи и тази част от книгата, която е посветена на българските конструкции за следствие, които авторката дефинира и класифицира според степента на притежание на дадено качество, както и резултата от притежанието на това качество. Предвид липсата на подобна класификация в българската лингвистична литература, предложената от Давидова внася повече яснота относно характера на тези конструкции в българския език. Друг ключов момент при тази проблематика са случаите на „хибридна“ семантика между изреченията за следствие и цел, от една страна, и между изреченията за следствие и тези за начин и количество – от друга. Авторката допълва семантичния профил на тези конструкции, като показва случаи на „фалшиви“ изречения за следствие в отрицателна форма с финален характер (за цел), както и имплицитни изречения с преобладаващ финален характер.
В заключение, изследването може да се определи като практически ориентирано в помощ на ученици, студенти и преподаватели по италиански, които имат интерес към допълнително задълбочаване на езика чрез синтаксиса и превода на синтактичните конструкции. Вече бе изтъкната и ползата за преводачите, които често се изправят пред нелеката задача да работят с дълги периоди с преплитащи се различни смислови отношения: в такива периоди конструкциите за причина и следствие невинаги изпъкват и дори придобиват второстепенно, почти „аксесоарно“ значение.
ЛИТЕРАТУРА
ДАВИДОВА, Д., 2025. Причинност и семантика. София: Издателство на Нов български университет. ISBN 978-619-233-344-7 (печатно издание), 978-619-233-345-4 (електронно издание)
REFERENCES
DAVIDOVA, D., 2025. Prichinnost i semantika. Sofia: Izdatelstvo na Nov balgarski universitet. ISBN 978-619-233-344-7 (печатно издание), 978-619-233-345-4 (електронно издание)
On Causality and Semantics in the Interaction between Italian and Bulgarian
Prof. Dimitar Vesselinov, DSc.
ORCID D: 0000-0002-3771-2031
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
Faculty of Classical and Modern Philology
Departement of Turkic and Altaic Studies
15, Tzar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia
E-mail: dvdimitrov@uni-sofia.bg
>> Download the article as a PDF file <<
Свързани статии:
Sharing 10-Years Experience and Good Practices in Working with Students with Special Educational Needs in the Vocational School “Nikolay Haytov”
Social Isolation Impact on the Level of Resilience of the Students in „Nikola Vaptzarov“ Naval Academy – Varna
Assistant Teachers During The Period
Of The Bulgarian Enlightening And In Our Time
Gamification and Foreign Language Learning
