Стопанска история на българите в Османската империя

Не е трудно да се обясни защо историята е наука на традициите. Традициите са свързани с непрестанните усилия на историците да надграждат проучванията на своите предшественици, и с желанието на всяко ново поколение читатели да търси и открива своите обяснения за минали процеси и събития. В голяма степен темата на настоящата книга, посветена на стопанската история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.), потвърждава подобна констатация. Интересът към стопанската история и в частност към тази на един народ винаги интригува, вълнува, провокира, защото освен че дава знания за миналото, тя подсказва обяснения и за днешния ден. Да се представи икономическото развитие в продължение на няколко века, случило се в условията на появата, разцвета и залеза на голяма империя и в прехода от Средновековието към Модерната епоха, е много сложна и отговорна задача, която може да бъде реализирана след сериозна, продължителна във времето работа на добре подготвен научен екип. Именно това беше отправната точка и целта на проекта, чийто краен резултат е вече пред погледа на широката читателска аудитория.

В началото трябва да се направят няколко важни уточнения.

През цялото съществуване на османската държава, продължило повече от пет века, в нея живеят и съжителстват за по-дълго или по-кратко време над 80 народа. Българите са един от тези народи. Стопанската дейност, повече от всяка друга в човешкото битие, предполага общуване между малки и големи общности, между градове и райони, а в ново време стопанските контакти придобиват все по-ясно изразен глобален характер. Ето защо обектът на представяне в тази книга – стопанското развитие на българите в Османската империя – не може и не бива да се разглежда като нещо изолирано. Напротив, то може да бъде по-цялостно обяснено, ако се постави в общоимперски и регионален контекст – подход, към който са се стремили авторите в книгата.

Двата тома на колективната монография съдържат 26 глави на 27 автори – млади и утвърдени учени, всеки от тях доказал се специалист в своята научна област, представители на университети, научни институти и музеи от България и Турция. Общата редакция на книгата не означава задължително унифициране на отделните глави. Напротив, авторите са имали пълната свобода при употребата на термини и в изказването на тези, които и до днес остават дискусионни в научната литература. Внимателният читател вероятно ще открие дублиране на теми в отделните глави. Дори могат да се срещнат различни мнения по едни и същи въпроси. Това е научен плурализъм, който съвсем съзнателно е търсен и толериран в общата редакция на книгата. Целта е да се представи възможно най-широк кръг документално аргументирана информация, която да задоволи интересите и на най-претенциозния читател и да го насочи към точните исторически обяснения.

Към някои от главите са включени подробни приложения, съдържащи оригинални документи, представени и в превод. Не липсва и илюстративен материал – факсимилета на документи, литографии, снимки и пр., които онагледяват богатото съдържание.

Монографията е редактирана по всички изисквания за съвременно научно издание. Отделните глави са рецензирани от утвърдени специалисти, ползващи се с международно признание.

Това е първият в българската историография опит за цялостно представяне на стопанската история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.). Книгата няма претенции, че изчерпва темата (това едва ли е постижимо!), но силно се надявам да послужи в бъдеще за следващи подобни опити, които да надградят нашите усилия.

24 май 2025 г.
Ден на светите братя Кирил и Методий,
на българската азбука, просвета и култура
и на славянската книжовност

Чл.-кор. проф. д.и.н. Иван РУСЕВ

Това издание е подкрепено по проект BG-RRP-2.005-0001, TWIN4ECO, финансиран от Европейския съюз – NextGeneration EU, изпълняван от Стопанския факултет на Софийския университет.

Изданието се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Евлогий и Христо Георгиеви“ и родолюбивите дарители от Карлово – семейство Тучеви, Валентин Матеев и Станислав Богоев.

СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР:
Чл.-кор. проф. д.и.н. Иван РУСЕВ, Българска академия на науките, Икономически университет – Варна (България)

Автори:
Айше КАЯПЪНАР, Алджан ДЖАФЕР, Антон СВРАКОВ, Валентин КИТАНОВ, Гергана ГЕОРГИЕВА, Делян РУСЕВ, Ивайло НАЙДЕНОВ, Иван РУСЕВ, Красимир КРЪСТЕВ, Красимира МУТАФОВА, Кръстьо ЙОРДАНОВ, Левент КАЯПЪНАР, Мийрям САЛИМ-АХМЕД, Милена ПЕТКОВА, Невена НЕДЕЛЧЕВА, Невян МИТЕВ, Николай ТОДОРОВ, Паулина АНДОНОВА, Пенчо Д. ПЕНЧЕВ, Петко Ст. ПЕТКОВ, Петър ДОБРЕВ, Петя НЕДЕЛЕВА, Светла АТАНАСОВА, Стефан ДИМИТРОВ, Християн АТАНАСОВ, Христо ХРИСТОЗОВ, Юра КОНСТАНТИНОВА

Рецензенти:
Проф. Мария ТОДОРОВА – University of Illinois at Urbana-Champaign (САЩ)
Проф. Николай НЕНОВСКИ – CRIISEA, University of Picardie Jules Verne, Amiens
(Франция), Университет за национално и световно стопанство, София (България)
Проф. Милко ПАЛАНГУРСКИ – Институт за исторически изследвания – БАН, София
(България)
Проф. Женя ЖЕКОВА – Регионален исторически музей – Шумен (България)
Доц. Маргарита МАРИНОВА – Международно висше бизнес училище – Ботевград (България)

Научен редактор: Д-р Савина КИРИЛОВА – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

Коректор: Анелия Врачева
Графично оформление: Росен Йорданов
ISBN: 978-619-7667-80-6
978-619-7667-81-3

Формуляр за поръчка