В конкуренция за всеки ученик

Преди години то има славата на „работническо“. Следва период, когато се смята, че е едва ли не за деца от малцинствата. Времената са трудни. Започва оптимизиране на училищната мрежа. В Кюстендилска област се затварят част от училищата в селата. Педагогическият екип се заема да изгради нов имидж на ОУ „Паисий Хилендарски“ и друга атмосфера. За това си спомня главният учител Аня Стоянова. „Градът ни е малък, конкуренцията между училищата е много силна – казва тя. – Затова решихме, че трябва да направим промени, за да станем разпознаваеми. Давахме си сметка, че това ще отнеме повече от 1 – 2 години.“ Аня Стоянова е тук вече 12 години. Преподавала е доскоро на село в училище, което затварят. „Това бяха първите години, когато започна интеграцията, и тук ситуацията беше доста изострена – спомня си учителката. – Колегите ми се опитваха да запазят паралелките и това налагаше едната от тях да бъде със скандалното тогава съотношение 50:50 българчета и ромчета.“ Педагогическият екип се сблъсква със силно недоволство от страна на родителите. Но Аня Стоянова си дава сметка, че няма какво да губи и приема предизвикателството. После нещата потръгват. Започва работа по първите проекти с целодневно обучение. „Ние бяхме едно от пилотните училища за целодневно обучение, още преди да започне големият проект на МОН за целодневната организация. – пояснява Аня Стоянова. – Затова ни беше ясно какво искаме. Давахме си сметка, че вариантът да има смесена група с учител и възпитател е много архаичен. И измислихме всеки клас в началния курс да има по 2 учители. Така следобед класът не се разделя и децата са по-спокойни, а учителят е бил с тях и сутринта и знае какво са учили.“ За да се оптимизира работата, двамата учители си разделят задължителните часове и единият води български и математика, другият – останалите предмети. След време само в I и II клас остават по две учителки, защото този вариант е и по-скъп.

Четете повече в бр. 7, 12 – 18 февруари 2015 г.