Да работиш за държавата, не е крепостно право

„Само че трябва много внимателно да се преценят нещата, когато се редуцира броят на студентите“, отбелязва ректорът. Според него правилно се обвързва приемът на студентите с качеството на висшето образование, но не бива да се спира дотук. „Имам теза, която е крайна, и си давам сметка, че на този етап няма да бъде приета. Държавата има определен ресурс за висшето образование и като макроикономист мога спокойно да кажа, че този ресурс няма как да бъде значително увеличен в близките 5 – 10 години. Тогава възниква въпросът – как този относително постоянен ресурс за финансиране на висшето образование – държавни пари от бюджета, може да бъде по-ефективно разпределен. Според мен, след като държавата дава пари за обучение на кадри, които се предполага, че ще я обслужват, нека увеличи тези средства, включително и чрез по-големи студентски стипендии, по-висока издръжка на обучението на един студент, но срещу ангажимента, след като са учили 5 години, 5 години да работят за държавата – казва проф. Статев, който е и зам.-председател на Съвета на ректорите в България. – След като държавата е финансирала обучението на бъдещите специалисти, давала им е стипендии, за да се издържат, нека бъдат така добри да поработят за нея. Това не е крепостно право, както се опитват да ми опонират“, добавя той. „Какво плаща бизнесът за подготовката на тези кадри? Данък от 10%. Ако е 75%, както е в Норвегия, а 1/3 от него отиват във висшите училища – добре. Но да коментираш нещо, за което не си дал и стотинка – не е сериозно. Нека бизнесът да заповяда, да си поръча кадри и да плати за обучението им. Тогава можем да коментираме как да ги подготвяме“, казва проф. Статев по повод коментарите на работодателските организации за равнището на подготовка в българските университети.

Четете повече в бр. 11, 17 – 23 март 2016 г.

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE „Само за година променихме немалко неща. Предприемачеството вече е факт в учебния план на първокласниците.