Езиковата интуиция?

Но колко от читателите знаят подзаглавието на тази знаменита книга? Предполагам, че няма да са много тези, които ще се досетят за него. То е „Разказ на очевидци. 1870 – 1876“. В този облик то фигурира в първото издание на книгата. За съжаление, в повечето следващи издания на Записките, които наброяват до днес към 50, това подзаглавие не се възпроизвежда и може би на това се дължи неведението за него дори на хора, които помнят и много харесват самата книга. Още по-любопитното обаче е по какъв начин са го запомнили онези, на които това им е работата – издателите, съставителите, редакторите и критиците на това съчинение.
Един от най-известните почитатели на Записките е професорът по класическа филология Александър Балабанов (1879 – 1955). На негова статия от 1922 г. „Един класик на българската литература“ се приписва „преоткриването“ на Захари Стоянов като класик на нашата литература наравно с Любен Каравелов, Христо Ботев и Иван Вазов. В издание на Записките от 1940 г., където посочената статия е възпроизведена като предговор, подзаглавието обаче е прибавено към заглавието в облика „Разкази на очевидец“! Същата грешка се оказва „вярна“ и в друг случай. Поетът и писателят Веселин Андреев в своя предговор към издание на Записките от 1983 г. посочва, че Стоянов не определя жанра на произведението, а просто слага подзаглавието „Разкази на очевидец“. Налице е и издание на Записките от 1967 г., където подзаглавието е възпроизведено като „Разкази на очевидци“. Едва ли има друга книга от българската класика, чието подзаглавие, състоящо се от две пълнозначни думи, да е било при публикация в толкова случаи бъркано по различни начини – като че ли само и само да не отговаря на оригинала (при наличието на съставители, редактори и коректори, които отговарят във всяко издателство подобни неща да не се случват).
Защо професионалистите са направили тези грешки, след като би трябвало да са много изкушени литературно и книжовно? В случая те са станали жертва на собствената „езикова интуиция“, тъй като внушението на Захари Стоянов върви срещу здравия смисъл, който споделяме като носители на българския език като роден. В наглед непретенциозния израз „Разказ на очевидци“ силно впечатлява съчетаването на единственото число на „разказ“ и множественото на „очевидци“. Когато има много очевидци на някаква случка, ние автоматично предполагаме, че би трябвало за нея да има много разкази, които практически задължително не съвпадат напълно един с друг, смесват и объркват детайлите, извиняват авторите си, обвиняват другите и т.н. В случая обаче това не е така, при условие че не става въпрос за автомобилна катастрофа, а за историята на голямо въстание.
Защо Захари Стоянов използва единствено число за „разказ“ и по този начин върви срещу „здравата логика“, според която тълкуваме това, което ни се казва? Защото това е разказът за най-важното събитие в новата българска история – Априлското въстание, а той е в единствено число, защото това е истинският, правдивият разказ за него, споделен от много хора, които са били негови живи участници и свидетели. Това е внушението, което авторът иска да споделим с него.

Проф. д.ф.н. Максим Стаменов
работи в Секцията за общо и съпоставително езикознание към Института за български език – БАН.
Занимава се с модели на езиковото значение.

Четете повече в бр. 1, 5 – 11 януари 2017 г.