Мерките дават резултати

Той зависи от оценката на НАОА и професионалната реализация на пазара на труда.
Ако даден предмет не се изучава във втора гимназиална степен, например история, но младият човек реши да кандидатства история в университет, балообразуващата оценка по предмета ще бъде от документа за завършена първа гимназиална степен. Това стана ясно на поредното заседание на Съвета на ректорите. На него министър Красимир Вълчев запозна ръководителите на висшите училища с настъпилите промени съобразно Закона за предучилищното и училищното образование.
Нулев план-прием в някои професионални направления ще имат редица висши училища с нисък коефициент според ПМС 64.
Общо за учебната 2019/2020 г. държавата ще субсидира обучението в 37 държавни висши училища (включително и военните) на 43 276 студенти – с 2700 по-малко спрямо учебната 2018/2019 г. От тях 36 984 са след средно образование. По форми на обучение местата са – 37 568 в редовна, 5975 в задочна, 1668 докторанти в редовна и 596 докторанти в задочна форма. Индикативният размер на необходимите средства за обучението им е в размер на 110,9 млн. лв. Частните висши училища ще приемат общо 12 300 студенти. От тях 4100 са в магистърските програми след бакалавър. „Приемът е висок, но не надхвърля броя на завършващите гимназисти“, категоричен е министър Вълчев.
Начинът на определяне на максималния брой студенти, за които държавата осигурява средства за обучение, е въз основа на готовността на самите висши училища, актуалния им капацитет, професионалните направления и специалностите от регулираните професии, оценката от програмната акредитация в съответното професионално направление, оценката на научната дейност в него, оценката за реализацията на завършилите студенти и докторанти, реализирания прием предходната година, както и потребностите на пазара на труда.
Допуска се допълнителен прием в 8 професионални направления, но в рамките на капацитета на съответното направлението – „Педагогика на обучението по…“, „Религия и теология“, „Физически науки“, „Химически науки“, „Математика“, „Енергетика“, „Материали и материалознание“ и „Химични технологии“. Причината е, че те са важни за развитието на икономиката и обществото, но интересът към тях от страна на младите хора намалява.

Четете повече в бр. 13, 28 март – 3 април 2019 г.