Гладът за кислород с Нобелова награда

Хипоксия-индуцираният фактор ХИФ-1 алфа при различно съдържание на кислород
Ляво – при високо съдържание на кислород. Една от аминокиселините (пролин) на ХИФ-1 алфа се хидроксилира от кислорода. С помощта на пет белтъчни молекули към така променения ХИФ се прикача убиквитин. Убиквитинът
насочва ХИФ-1 алфа към разграждане
Дясно – при ниско съдържание на кислород. ХИФ-1 алфа и ХИФ-1 бета навлизат в ядрото на клетката и се свързват с регулаторния участък. Това активира транскрипцията
(четенето) на кода на ЕПО

Карл Шееле – шведски аптекар и химик, открива кислорода преди два века и половина. Той нарича този газ „огнен въздух“, защото поддържа горенето. Днес знаем, че кислородът е необходим не само за горенето, но и за дишането. Всяка клетка на организма трябва да диша, за да може да извлича енергия от съставките на храната.

Кръвта се състои от кръвна плазма, в която има бели и червени кръвни клетки и кръвни плочици. Червените кръвни клетки, или еритроцитите, са пълни с хемоглобин – червен желязосъдържащ белтък. Хемоглобинът играе важна роля при дишането. В белия дроб той се свързва с кислорода от въздуха. Движението на кръвта разнася еритроцитите из цялото тяло. Когато еритроцитите се промъкват през тесните капиляри, хемоглобинът освобождава кислород.

Нуждите на организма от кислород не са постоянни. При физически усилия те са повече. Дишането става по-дълбоко и по-често, а пулсът се ускорява.

За изясняване на механизмите на „усещането“ на нивото на кислорода трима учени получиха през 2019 г. Нобелова награда за физиология или медицина. Това са американците Уилям Кейлин и Грег Семенза, както и британецът сър Питър Ратклиф. Това е резултат от тяхната работа, извършена през последните две-три десетилетия

Четете повече в бр. 1-2,
9 – 15 януари 2020 г.