Въвеждат обучение за деца със загуба на слуха

Обучението по специалния учебен предмет „Български жестов език“ ще започне от 15 септември 2026 г.,
въпреки че Законът ще влезе в сила от 1 януари 2021 г.

Обучение по български жестов език като специален учебен предмет се провежда в специалните училища за ученици със сензорни увреждания – увреден слух, и за глухите ученици, обучаващи се в училищата от системата на предучилищното и училищното образование. За децата с подобни проблеми в детските градини се провежда обучение за изучаване на българския жестов език в специално образователно направление. Това е разписано в проект на Закон за българския жестов език, публикуван от МОН за обществено обсъждане.
Българският жестов език се използва за целите на обучението и комуникацията в специалните училища за ученици със сензорни увреждания – увреден слух, е записано още в документа. Обучението по специалния учебен предмет „Български жестов език“ ще започне от 15 септември 2026 г., макар Законът да влиза в сила от 1 януари 2021 г. Обучението по предмета ще се извършва от педагогически специалисти с висше образование по специалности от професионални направления „Педагогика“ или по специалност „Българска филология“ от професионално направление „Филология“ с придобита професионална квалификация „учител по български жестов език“.
В тази връзка е посочено, че „висшите училища осигуряват условия за подготовка на специалисти по български жестов език“.
На деца и ученици с увреден слух ще се предоставя съобразно индивидуалните потребности допълнителна подкрепа за личностно развитие и чрез българския жестов език от ресурсен учител, а при възможност и от профилиран ресурсен учител с цел пълноценно участие в образователния процес.
С текстовете в проектозакона се регламентира рязко увеличение на безвъзмездната преводаческа услуга от 10 на 120 часа годишно, като целта е достъп до пълноценна информация и комуникация, формирането на устойчиви нагласи за учене, пълноценно приобщаване и възможност за личностна и професионална реализация. Извън този лимит обаче на деца и ученици с увреден слух може да бъде осигурен преводач на български жестов език, ако за работа с тях не е определен съответният педагогически специалист. На допълнителни 60 часа безплатен превод на семестър пък имат право студенти и докторанти с увреден слух или сляпо-глухите.
Глухи и сляпо-глухи деца и ученици ще имат право да използват българския жестов език и при текущите изпитвания и изпитите в системата на училищното образование, както и при педагогическите ситуации в предучилищното образование. Освен това българският жестов език може да се прилага и при обучението, развитието и терапевтичната работа с деца и ученици с проб-
леми в комуникацията и езиковото развитие, които нямат нарушение на слуха, се посочва още в проекта.
Родителите ще се насочват към институциите, които да осигурят ранна подкрепа за личностно и езиково развитие на глухото или сляпо-глухото дете от медицинския специалист, установил слуховата загуба. Регионалните центрове за подкрепа процеса на приобщаващо образование, центровете за подкрепа за личностно развитие и специалните училища за ученици със сензорни увреждания ще предоставят информация и ще извършват консултации на родителите за осигуряване на езикова среда за комуникация на български жестов език и за обучение на детето от момента на установяване на слуховата загуба. Те ще организират и провеждат и обучения за родители по български жестов език. При тези дейности те могат да взаимодействат с организации на и за хората с увреден слух.
В проекта се посочва още, че за ученици без слухова загуба може да се осъществява обучение за придобиване на допълнителна подготовка по български жестов език във факултативните учебни часове, а за децата без слухова загуба – в допълнителни форми на педагогическо взаимодействие.
В текстовете на проекта подробно е разписано как и кой предоставя преводачески услуги от и на български жестов език. За това ще се изисква професионална квалификация или квалификация по част от професия „Преводач от и на български жестов език“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение, съгласно Закона за професионалното образование и обучение. Ще се създаде и Списък на преводачите на български жестов език, който ще се поддържа от Агенцията за хората с увреждания. Минималният размер на средствата за заплащане на един час безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език ще се определя с решение на МС по предложение на министъра на труда и социалната политика.
И още – държавните институции и органите на местното самоуправление са длъжни да осигурят в срок до 31 декември 2022 г. превод на български жестов език извън осигурения лимит при заявяване и/или получаване на административно обслужване от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и при провеждането на мероприятия, организирани от тях, с участие на лица с увреден слух и на сляпо-глухи лица.
Глухите и сляпо-глухите лица ще използват безвъзмездна преводаческа услуга извън лимита и при хоспитализиране в лечебни заведения за болнична помощ и при оказване на спешна медицинска помощ, както и при извършване на процесуално-следствени действия по реда на Закона за МВР. С текстовете е разписан и механизмът за осигуряване на заявена безвъзмездна преводаческа услуга, като заявителят избира преводачите. Отказът от предоставянето на такава задължително се мотивира и може да бъде обжалван по реда на Административно-
процесуалния кодекс.
Финансирането на дейностите, свързани с използването и развитието на българския жестов език, ще се осъществява със средства от държавния бюджет, бюджета на държавните и общинските детски градини и училища, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена, европейски и международни проекти и програми и други източници. Средства ще получават и частни детски градини и училища, ако са включени в системата на държавното финансиране.
С преходните и заключителните разпоредби на проектозакона се разписва изменение и в Закона за радиото и телевизията. В него се посочва, че „доставчиците на аудио-визуални медийни услуги осигуряват превод на български жестов език за хората с увредено зрение или слух на новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика. Новинарските предавания с превод се излъчват най-малко веднъж на денонощие, като задължително се включват в часовия пояс от 19 до 22 часа“.
Бележки, становища и предложения по проектозакона се приемат в:
дирекция „Приобщаващо образование“ – МОН (b.aleksov@mon.bg) до
8 септември 2020 г. включително.

Изпълнени ангажименти

В мотивите към проектозакона се отбелязва, че по една от дейностите по проекта на МОН „Подкрепа за равен достъп и личностно развитие“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г. е осъществено научно изследване и е доказано, че българският жестов език е самостоятелен език. То аргументира хипотезата, че на територията на българската държава е възникнала лингвистична система, развивана и предавана от поколение на поколение чрез междуличностната комуникация на гражданите със слухова загуба. От 2018-а МОН периодично представя и новини на жестов език в сферата на образованието.
С предлагания Закон за българския жестов език се цели неговото признаване като естествен самостоятелен език, както и осигуряване на условия за ефективно включване на глухата общност в България във всички сфери на обществения живот. Законът гарантира независимост, равнопоставеност и достъпност на глухите и сляпо-глухите лица в обществения живот на страната чрез използването на българския жестов език. Той е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, ратифицирана от Европейския съюз през декември 2010 г. и от България през февруари 2012 г.
Приемането на тази законова рамка е част и от приоритетните мерки в Плана за действие на Репуб-
лика България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания (2015 – 2020). А в междуведомствената група за изготвянето му участват представители на глухата общност, на организации на и за хора с увреден слух и на различни институции.
С новия закон се предлага и създаване на Съвет за българския жестов език към министъра на образованието и науката, който да подпомага развитието на езика. Той ще се състои от 14 членове – двама представители на МОН и един на Министерството на труда и социалната политика, двама хабилитирани преподаватели от академичната общност – лингвист и специален педагог, представител на БАН и на специално училище за ученици със сензорни увреждания – увреден слух, двама преводачи на български жестов език и петима представители на общността на глухите хора и на сляпо-глухите хора. Членовете и организацията на работата на Съвета се определят с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.
МОН инициира и подкрепя и продължаващо научно изследване на граматиката на българския жестов език, научно изследване на детската лексика в българския жестов език, разработване на методическо ръководство за обучение по български жестов език в предучилищна и начална училищна възраст, разработване на методическо ръководство за подготовка на преводачи по български жестов език и на методическо ръководство за обучение на сляпо-глухи по български жестов език и алтернативни средства за комуникация.