Нови археологически открития в Черно море

Редица предмети, свързани с корабоплаването и търговската дейност, са открити при проучванията в залива до черноморския нос Христос

Завършиха подводните и геофизичните проучвания в залива до нос Христос и м. Каваци южно от Созопол. Те се проведоха през юни и септември 2022 г. с финансовата подкрепа на Националния исторически музей и Министерството на културата. Ръководител на проучванията е зам.-директорът на НИМ проф. д-р Иван Христов. В експедицията участваха водолази от Общинския водолазен център на Созопол, водени от Тенчо Тенев и картографа инж. Тотьо Ангелов. Проучванията включваха два вида недекструктивни изследвания: геофизични и огледи под вода. Геофизичното проучване беше проведено от инж. Кирил Велковски със съдействието на Центъра за подводна археология в Созопол.
Поставените цели на тези специални изследвания в рамките на подводната експедиция на НИМ са свързани с: измерване и изработка на детайлна батиметрична карта на проучвания район с многолъчев ехолот; сканиране на района с високочестотен странично сканиращ сонар; изграждане на детайлен теренен модел в целева площ – акваторията на целевата за проучване площ; създаване на растерни изображения – мозайки с текстурата на дъното по данни от странично сканиращ сонар; определяне на перспективни цели по дъното за целия район на проучване, които биха имали потенциал да са артефакти от кораби или разбити части от такива.
По време на двата етапа на подводните издирвания са открити разнообразни предмети, свързани с корабоплаване и товарно-разтоварни дейности в залива. Сравнително голям е и броят на фрагментите от керамични съдове. Най-ранните находки са две каменни котви с два отвора. В литературата се приема, че каменните котви са най-старите корабни елементи, използвани както в Средиземноморието, така и в Черно море още през бронзовата епоха. Те представляват грубо обработен масивен камък с различен брой отвори, които служат за превързване на котвеното въже и интегриране на допълнителни дървени заострени колове, чиято цел е да задържат котвата на дъното. Общата датировка на каменните котви от българското Черноморие е III – II хил. пр. Хр., но се използват и в началото на I хил.пр.Хр.
Някои учени ги наричат „тракийски“, имайки предвид разпространението им предимно в южната част на Западния Понт, и то преобладаващо в акваторията на Созопол. Засега единственият щок, открит при проучванията, е от римската епоха. Изработен е от олово и спада към групата на т.нар. подвижни щокове с един отвор. Хронологически следва откриването на добре запазена желязна късноантична Т-образна котва до таляна Чайка. При подводните издирвания са намерени четири железни котви. Този тип котви се датират към XVII – XVIII век. Железните трироги и четирироги котви наследяват масивни двураменни железни котви (византийски тип). Следващият етап в развитието на желязната котва започва в края на XVIII и началото на XIX век, когато се създават нови модели – например британските адмиралтейски котви.
При подводните проучвания са намерени фрагментирани керамични съдове и амфори от различни исторически периоди (VI в.пр.Хр. – XVIII сл.Хр). Те са събрани в работни полигони на дълбочина от 6 до 10 метра, които обхващат цялата северна периферия на залива южно от местностите Христос, Паламаря, Сулинаря.
Най-ранният керамичен материал е от архаичната епоха. Открити са части от амфора от т.нар. сива монохромна керамика. Използването на залива през късната елинистическа епоха е засвидетелствано от фрагменти от дръжки на амфори, произведени на о-в Кос и с датировка II – I в.пр.Хр. Срещат се фрагменти от червенолакови паници, произведени в малоазийските провинции на Византия. Те датират присъствието на плавателни съдове в залива до нос Христос за периода V – VI век и са синхронни като използване с фрагментите от късноантични амфори. При подводните огледи са намерени голямо количество фрагменти от средновековни амфори.
Проучванията в хинтерланда на залива до нос Христос ще продължат до края на годината.