Предлагат адаптирани програми по литература зад граница

Как да се преосмислят моделите и политиките за изучаване на български език и литература зад граница и да се предложат нови учебни стандарти, програми и методики за обучение на децата, които посещават българските неделни училища в чужбина. Това обсъдиха над 80 представители на училища от Европа и САЩ по време на практико-приложната конференция „Българските училища в чужбина – лаборатории за създаване на стандарти по български език като втори/чужд за деца и младежи“, която се проведе в края на октомври в Италия.
Участници в нея са представители от МОН, Изпълнителната агенция за българите в чужбина, БАН, пет български университета и други. Форумът се организира от културната асоциация „Паралел 43“ и Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим, както и от Българската културна асоциация „Будител“ и БНУ „Родолюбие“ в Неапол. Асоциацията на българските училища в чужбина е съорганизатор.

В работилницата по четене участват ученици от БНУ „Родолюбие“ и поетесата Петя Кокудева

Антоанета Найденова
Рим – Неапол – София

Откриването на конференцията уважи българският посланик в Италия Н.Пр. Тодор Стоянов. Благодарение на него събитието в Рим се проведе в Българския културен институт, който се помещава в дома на известния оперен певец Борис Христов. „Един от най-здравите и силни символи на България са нейните неделни училища зад граница. Без вас не бихме били толкова силни и обединени“, заяви посланик Стоянов. Той благодари на МОН за подкрепата за училищата в чужбина, които запалват пламъчето на любовта към българския език и култура.
Директорът на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН Наталия Михалевска поднесе приветствие от името на министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов към участниците в конференцията. Според него българските неделни училища в чужбина са лаборатории за създаване на стандарти, които допринасят за запазването на българския език и култура и националното самосъзнание. Обучението на децата, родени в чужбина, изисква нови учебни стандарти, програми и методи на преподаване. А поставянето на общи цели за българистиката зад граница е гаранция за приемственост.
По време на кръглата маса „Към нов модел на преподаване, учене и оценяване на българския език като втори и като чужд за деца и младежи“ Наталия Михалевска каза, че „целта на МОН е да се съхранява и развива българският език като основа на националната идентичност и култура. При провеждането на тази политика ползваме няколко инструмента – не само финансови, а и методически и организационни, зададени в Закона за предучилищното и училищното образование, в актове на МС, както и в Националната програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ и други“. Тя подчерта, че през изминалите години е създаден уникален модел на българските училища в чужбина,
който има изключителен потенциал не само за децата, а и за общностите зад граница и те наистина са огнища на българския език и на българщината.
Наталия Михалевска очерта трите основни принципа, които се следват в работата на МОН. Първият са адаптираните учебни програми към различните езикови равнища и възраст на децата в чужбина, към социокултурните особености, в които се включва всичко – абсорбиращата чужда езикова среда и фактът, че за голяма част от децата в българските неделни училища българският език не е майчин. Вторият водещ принцип е програмите да бъдат достъпни. Това означава, че трябва още да се разнообразяват различните формати и форми на хибридно обучение.
„Достъпността на учебните програми, учебните помагала, различните модели на преподаване и събирането им в библиотека на знанието и включването им в т.нар. „дигитална раница“ на МОН е това, което ни предстои“, категорична е Наталия Михалевска.
И добавя, че за първи път се събират на едно място всички заинтересовани – университетите, които имат отношение към българистиката, както и БАН, защото им трябва опитът на българските неделни училища. Парите от НП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ трябва да бъдат използвани прагматично и целенасочено за това, от което наистина има нужда, като създаване на силно адаптирани към нуждите на неделните училища програми, които след това да се нуждаят само от подобряване.
Председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) Ирина Владикова подчерта, че се използва понятието стандарт, въпреки че няма такъв за изучаването на българския език като чужд. Това е една от големите липси в настоящите учебни програми зад граница. Много от учениците напускат България на различна възраст. Започват да се адаптират към страната в която отиват. Но е важно да се запазят езикът и културата им в по-широк образователен контекст. Председателят на АБУЧ се фокусира основно върху проблема с обучението по литература зад граница. Тя предложи да се създадат нови, адаптирани спрямо условията в чужбина програми за изучаването на литература.
„Сегашната не е съобразена с особеностите на децата в чужбина, които са в билингвална среда. Тя не трябва да е просто съкратена, а различна. Предлагам да включим в нея и нова съвременна литература, която да се изучава по друг начин“, заяви Ирина Владикова.
„Адаптирани издания на литературните произведения са нужни, когато не могат да се осигурят достатъчен брой учебни часове“, обясни проф. Лучия Антонова-Василева – директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН. Тя каза, че те трябва да са различни в зависимост от нивото на владеене на езика – до 1200 думи, до 1600 думи, до 2000 думи или до 3000 думи. Но подчерта, че засега създаването им е само на идеен етап.
„При определянето на учебното съдържание по литература първо трябва да си отговорим на въпроса какво искаме да постигнем“, обясни проф. д-р Стилиян Стоянов от ЮЗУ. Според него няма нужда от твърдо учебно съдържание, а от създаване на стандарти. Той каза, че за децата в чужбина е най-подходящо да се преподава литература в различни контексти
– национално-исторически, културно-исторически, личен опит, при който да се пречупи литературното произведение през погледа на ученика, или биографичен контекст. Майсторството на преподаването е комплекс от всички тях.
„Ролята на българските училища в чужбина за консолидиране на българските общности зад граница“ е темата на втората кръгла маса, в която опита си споделят български неделни училища от Италия, Нидерландия и други. В нея участва и председателят на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова. Тя подчерта, че консолидирането на българските училища е изключително важно и всичко постигнато се дължи на факта, че са заедно. Акцентира и върху необходимостта да се преподава по-добре. Но главното си остава да бъдат доведени и задържани децата в българските неделни училища.
„Задачата ни не е само да запазим езика, а учениците да го знаят грамотно. Да възпитаме интелигентно поколение, а това може да се случи само в училище“, заяви Райна Манджукова. Тя изрази желание да помогне в това отношение, като организира екскурзии и други събития в България за учениците от неделните училища по различни празници и поводи – като доброто им представяне в различни конкурси например.

И студенти да могат да преподават

Студентите българисти в чужбина могат да преминават през шестмесечно методическо обучение и да работят като учители в българските неделни училища, където има недостиг на педагози. Това е идея на д-р Мая Падешка – български лектор в Неапол, която от три години се занимава и с обучението по БЕЛ, история и география в неаполското неделно училище „Родолюбие“. Тя е редактор и на научното списание „Български език и литература“ на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“. „Студентите знаят български език и са медиатори между две култури. Това е потенциал, който трябва да се използва“, коментира Мая Падешка.
Създаването на Българското неделно училище „Родолюбие“ в Неапол е осъществената мечта на неговия ръководител Валентина Николова. Тя разказа, че началото е поставено с 10 деца през 2017 г., а сега са над 50. „Благодарение на училището успяхме да създадем малка, но много сплотена българска общност в Неапол, водени от любовта към Родината“, сподели Валентина Николова. Тя и доц. д-р Татяна Лекова – ръководител на Катедрата по български език, българска литература и славянска филология към Университета „Ориентале“ в Неапол, дават началото на Българската културна асоциация „Будител“ в града, а след това и на училището към нея.
В Неапол се проведе творческа работилница за ползите от четенето. Участници бяха ученици от „Родолюбие“ и поетесата Петя Кокудева, която сподели своя опит от срещи с българчета в чужбина. Според нея трябва да се експериментира с различни видове литература – комикси, т.нар. „тихи книги“ без думи и т.н., за да се види кое ще провокира детското въображение. Младата поетеса определи детските книги като „фитнес“ за любопитството, което трябва да се тренира.