Гл. ас. д-р Мария Русева
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-3R
Absract. Настоящата статия проследява присъствието на писателя Светослав Минков в учебните програми по литература преди и след 1989 г. до момента на отпадането му съобразно последната Наредба № 5 от 2015 г. за държавен образователен стандарт при изучаването на българска литература в училище. Ако в периода на социализма появата на Минков е спорадична и идеологически целесъобразна, то в годините след 1989 г. включването на автора с разкази от 30-те години отговаря на налагащата се отчетлива тенденция към универсализация на проблемите и съсредоточаване върху общочовешките ценности при интерпретацията на литературния материал. Защитава се тезата, че присъствието на Минков в учебните програми стъпва върху възможността за интелектуална провокация към мисленето и възприемането не само на художествения текст, но и на емпиричната реалност.
Keywords: българска литература, Светослав Минков, училищен канон, учебни програми, критическа рецепция
