Dr. Vladislav Milanov, Assoc. Prof.
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2023-6-VM
Absract. Статията разглежда съпоставително измеренията на речевата агресия в българската и в чешката политическа реч. Появата на този текст е обвързана с все по-честата употреба на вербална агресия в публичното пространство, което често задава модели на поведение в обществото. Застъпена е хипотезата, че речевата агресия стои в основата на физическата агресия и двете явления придобиват застрашителни размери в съвременната действителност на двете държави. Анализирани са примери за обидни и нецензурни думи от последните три парламента в България, а за Чехия примерите са от по-продължителен период. На базата на богатия ексцерпиран материал са оформени лексикално-тематични групи, съдържащи думи с обиден и вулгарен характер. Основният извод на изследването е, че се увеличават речевите обиди в официална ситуация, като се използва лексика, характерна за непрестижни и неофициални ситуации на общуването. Обидата, като речев акт, разширява своите параметри и не разпознава границите на допустимото и недопустимото в официалното общуване.
Keywords: речев етикет; обидни и нецензурни думи; обидата като речев акт; видове обиди в българската и в чешката политическа реч