Още веднъж за паронимите и неправилната им употреба

В предаването „Дневникът на Венета“ по TV 7 при разговор със своя гостенка водещата Венета Райкова зададе въпрос: „Вие правили ли сте постъпления пред някои органи“… Гостенката ѝ отговори: „Да, правила съм постъпления.“

Явно журналистката искаше да каже постъпки. В Български тълковен речник от 1973 г. думата постъпление е включена със значение ‘пари, доходи, постъпили, влезли нейде’, а думата постъпка – със значение ‘извършено от някого действие’. Регистриран е също глаголът постъпвам/постъпя със следните значения: 1. Извършвам някаква постъпка, действам. Постъпвам правилно. 2. Влизам. Думите постъпка и постъпление имат сходен звуков строеж, но са с различни значения. Такива думи се наричат пароними. Те обикновено имат общ корен, но са с различен етимологичен произход и са от една и съща част на речта. Думата пароним произлиза от гръцките думи para със значение ‘покрай, редом’ и onoma ‘име’. Подобни на постъпка и постъпление са думите компания и кампания. Първата е регистрирана със следните значения: 1. Дружина, другарско общество. Ние сме весела компания. 2. Съдружие, сдружение. Чужди компании са експлоатирали нашите природни богатства. Съществителното кампания пък има значения: 1. Война. 2. Особена форма на обществено-политическа борба. Изборна кампания. 3. Усилена стопанска дейност през определено годишно време. Посевната кампания тази пролет завърши с успех.

Често в речта се бъркат още: стенография – сценография, превързан – привързан, натурален – нотариален, преспивам – приспивам и др. Тези грешки са резултат от недостатъчно познаване на речниковия състав на българския език.

Д-р Мария Китанова
е доцент в Института за български език, в Секция за етнолингвистика.
Има четири самостоятелни монографии и е съавтор в три етнолингвистични речника.

Четете повече в бр. 43, 22 – 28 октомври 2015 г.