Св. Климент Охридски създава книжовния ни език

За българите св. Климент Охридски е първоучителят, казва в интервю за вестника доц. д-р Славия Бърлиева – директор на Кирило-Методиевския научен център при БАН. Той е най-важната личност в нашата книжовност, защото не само запазва делото на светите братя Кирил и Методий, но и го доразвива. Всички знаем за духовния подвиг на Светите братя, но повечето хора не си дават сметка как това дело достига до нас и дава плодове. Личността, която има най-голяма заслуга за това, е именно св. Климент. Той не само ги следва в нелеката им мисия, а и пренася духовно им наследство в България. Благодарение на неговите усилия славянската писмена култура заема своето място като трета основна съставна част на европейската цивилизация. С преводите и със собствените си съчинения св. Климент изиграва изключителна роля за създаването на българския книжовен език, на книжовната и духовната лексика. До наши дни са запазени много сведения за живота и делото на светеца. В едно негово житие, написано от гръцкия архиепископ на Охрид Димитър Хоматиян, се споменава, че Климент е намерил нови, понятни форми за буквите, създадени от Кирил и Методий. Мнозина смятат, че тази нова азбука е кирилицата, която използваме и днес, с минимални промени. Това би означавало, че Климент е баща на азбуката, за която се гордеем, че е третата официална в Европейския съюз. Това обаче, в което сме сигурни, е, че той е заложил основите на оригиналната старобългарска литература. В неговото житие, написано от архиепископ Теофилакт Български, се казва, че Климент е съставил слова, прости и ясни, подходящи за езика на българите. Той е автор на изящни текстове за всички празници и светци – „всичко, от което църквата има нужда“ и което е довело до славянизацията на българската църква.

Четете повече в бр. 19, 12 – 18 май 2016 г.