В „Речник на българския език“ влезна присъства със стилистична бележка като разговорна форма, т.е. не би трябвало да се употребява в случаите, когато следва да се спазват нормите на книжовния език. Точно тук идва проблемът – не се разпознава книжовната от некнижовната форма, което води до допускането на неуместни за официалната публична реч употреби. Явлението обхваща няколко глагола – вляза, изляза, сляза, както и техните словоформи за различните лица и времена в единствено и множествено число. Примерите, при които формите влезна, излезна и слезна не се схващат като неправилни и се употребяват вместо книжовните, не са малко: Влезнахме в мача с голям страх и респект към Лудогорец (вместо влязохме в мача); Моят казус е свързан с договор, който искам да прекратя още преди да е влезнал в сила (вместо влязъл в сила); Кога ли ще излезне и програмата за поправителната сесия (вместо кога ли ще излезе); Всеки път, когато се кача на самолет, се питам дали ще слезна от него (вместо дали ще сляза).
За да се спазват книжовните норми, преди всичко е необходимо те да се познават, защото в редица случаи нарушаването им е предизвикано както от неумение да се изключват разговорни и диалектни форми при общуване в публичната сфера, така и от незнание на книжовната форма, какъвто е случаят с влезна.
Гл. ас. д-р Илияна Кунева
работи в Секцията за съвременен български език към Института за български език – БАН.
Научните ѝ интереси са в областта на езиковата култура, синтаксиса и прагматиката.
Четете в бр. 29, 21 – 27 юли 2016 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
