„Хоризонт 2020“ има 11 000 подписани договора

За сравнение – за пълния седемгодишен период на предходната 7. Рамкова програма на ЕС са подадени 135 800 проектни предложения, а сключените договори са 25 300. Данните са представени на последната среща на националните координатори на програмата в Брюксел, на която България е представена от Димитър Асенов – главен експерт в дирекция „Наука“ на МОН. В дневния ред на „Хоризонт 2020“ са ролята на Програмата за стимулирането на научните изследвания и иновациите, общоевропейските предизвикателства за обществото и ролята на „Хоризонт 2020“ за тяхното преодоляване. Дискутират се и начините за намаляване на административната тежест за кандидатстващите.
„Представените данни за активността по Програмата показват, че в Европа вече има развит научен капацитет – хора, които могат да пишат и изпълняват проекти. Науката също се развива с бързи темпове. Ако се запази тази тенденция, очакваме броят на проектните предложения и на сключените договори да се увеличава лавинообразно“, коментира Асенов. Той е категоричен, че разширяването на българското участие в Програмата е най-важната задача за екипа на дирекция „Наука“. По последни данни от информационните бази данни на ЕК до края на септември 2016 г. 134 български организации участват в изпълнението на 203 проекта. Те получават общо финансиране от 23 млн. евро. Очаква се до дни да бъде публикувана актуална информация за представянето на отделните държави.
„Дирекция „Наука“ разчита на европейската статистика, тъй като българските организации нямат задължението да ни уведомяват, когато кандидатстват по Програмата, затова не водим собствена статистика. Ще работим по това да подобрим комуникацията с кандидатстващите. Стъпка в тази насока е новият състав на националната контактна мрежа, който е окончателно одобрен през февруари“, казва Асенов.
Мрежата се състои от представителите на България в 18-те тематични комитета на Програмата. В края на март е планирано обучение на участниците в нея, организирано от дирекция „Наука“. В новия състав най-много са представителите на университети и научни организации – средно 53 на сто. 25% са представители на публични институции, а 22 на сто са от неправителствени организации. Сред представителите на научните организации с най-голям дял са от Българската академия на науките, следвани от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Русенския университет „Ангел Кънчев“, Университета за национално и световно стопанство, Медицинския университет в София и Селскостопанската академия.

Четете повече в бр. 10, 9 – 15 март 2017 г.