Европа е мотивирана да инвестира в научни постижения

В София започнаха дискусиите около бъдещето на научноизследователската инфраструктура след 2020 г.

Номинациите за инфраструктури с голяма значимост от Пътната карта са изготвени от Изпълнителния съвет на ЕСФНИ по предложение на председателите на стратегическите групи, между които е и българката проф. Ана Пройкова.
Най-съвременни научноизследователски инфраструктури предоставят ключови услуги на различните научни общности. Това позволява да се разширяват границите на познанието и да се засили водещата роля на Европа в международната научна сфера. Европа успешно разработи средносрочна и дългосрочна визия за развитието на научноизследователските инфраструктури, като, от една страна, се разширява достъпът до съществуващите, насърчава се сътрудничеството между тях и се подготвят строителството и експлоатацията на следващото поколение научноизследователски инфраструктури.
Дългосрочната устойчивост на научноизследователските инфраструктури бе отбелязана като ключов политически приоритет, тъй като тяхното прилагане е от решаващо значение ЕС да бъде водещ в науката и технологиите и да запази конкурентоспособността си в глобалната икономика, основана на знанието. Създаването и запазването на общоевропейска среда за върхови изследвания и инфраструктури оказва обаче значително въздействие както върху националните, така и върху европейските научни бюджети, тъй като за някои от тях са необходими над 1 млрд. евро годишно. Нуждата от огромно финансиране повдига въпроса за тяхната дългосрочна устойчивост. Това наложи да има европейски дебат, за да се обсъдят комплексните и многостепенни предизвикателства за устойчивостта, да се проучат начините за по-ефективно съчетаване на средства от различни източници и в крайна сметка, да се определят целите на Европа за следващото поколение научноизследователски инфраструктури.

Четете повече в бр. 12, 22 – 28 март 2018 г.