Миналото като ключ за бъдещето

Характеристики на климата на страната ни, водният баланс и ресурси, определянето на качеството на живот в зависимост от наличните природни ресурси – тези теми са част от работната среща по Националната научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“. В инициативата участват БАН, ССА, СУ „Св. Климент Охридски“, МГУ „Св. Иван Рилски“, ХТМУ, ЛТУ, ТУ – София, и Националният център по обществено здраве и анализи.
Моделите на измененията на екосистемите в резултат на катастрофални събития в миналото представляват ключ към разбиране на възможни настоящи и бъдещи заплахи за планетата, сочат част от проучванията. За по-малко от година са създадени три набора от най-използваните в света физикогеографски бази данни, както и пет набора бази данни на глобалния метеорологичен фон за текущия климат, както и за сценарии на бъдещи климати. Работи се и по оценка на възможностите за използване на наличните водни ресурси в няколко пилотни речни водосбора, като от особен интерес са трансграничните реки Места и Доспат заради конкуриращите се нужди от прясна вода в Гърция и България. Стартиран е анализ на качеството на живот у нас, който се основава на база данни, включваща метеорологични параметри, концентрации и емисии на замърсители, както и информация за здравния статус на населението за 10-годишен период. Въз основа на набор от здравни индикатори, подходящи за разкриване на връзката между заболеваемост и замърсяването на градската въздушна среда, са определени диагнозите с най-висока честота. Учените си поставят за цел също да анализират поведението на организмите при катастрофални и критични събития в геоложкото минало, като изследват запазените в геоложкия летопис на България вулканични изригвания, глобални застудявания и затопляния, глобални аноксични събития.