Най-голямата озонова дупка над Арктика се затвори

Eвропейският институт за мониторинг на атмосферата „Коперник“ изнесе данни, според които най-голямата дупка в озоновия слой над Арктика се е затворила. От Института са категорични, че този феномен няма нищо общо с глобалната изолация заради COVID-19.
Оказва се, че природата е намерила начин, за да се „самоизлекува“. Полярният вихър, който обикновено вкарва студен въздух в полярните райони, е причина за поправянето на озоновата дупка. Вихърът се разделя на две, което дава на Арктическия регион относителна топлина с температури до 20 градуса по-високи от нормалните за това време на годината.
Тази година полярният вихър е бил изключително мощен, с много ниски температури. Това генерира стратосферни облаци, които разрушават озоновия слой чрез взаимодействие с CFC газове, забранени от Монреалския протокол от 1987 г. През последните дни полярният вихър се разпадна и отслаби и въпреки прогнозата, че ще се завърне скоро, не се очаква той да навреди на озоновия слой.
Дупките в защитния слой от UV лъчи на Земята са причина за огромни поражения по повърхността, като най-често засягат живите организми.
В това число, естествено, са и хората, чиято дейност през вековете е причина за ускореното нарушаване на озона.
Според учените е много необичайно да се появи толкова голяма озонова дупка в Северното полукълбо. Но тази година полярният вихър е бил изключително силен и устойчив, а температурите – достатъчно ниски, за да позволят стратосферните облаци да се образуват в продължение на няколко месеца. По-известната озонова дупка е над Антарктида на Южния полюс и се появява през австралийската пролет (юли до септември), когато стратосферата е естествено много по-студена.