Обрано поведение

Цветелина ГЕОРГИЕВА*

Днес все по-често чуваме по радиото и телевизията или четем във вестници и списания, че някоя известна личност има „по-обрано поведение“, че впечатлява с „обраното си изказване“, с „обраните си жестове“.
В подобни съчетания прилагателното обран е жаргонна дума. То се появява в езика ни през първото десетилетие на нашия век, но активизира своята употреба през последните години. Ето защо обран присъства в Речника на новите думи в българския език (2021 г.). Прилагателното има две значения: 1) (за човек) ‘който е пестелив в изразяването на емоции’, т.е. сдържан (напр.: актьорът е обран в коментарите си) и 2) (за поведение, изказване на някого) ‘който не съдържа прояви на излишни емоции’, т.е. премерен, сдържан (напр.: политикът има обрано медийно поведение).
С неологизма обран се назовава качество, което може да бъде застъпено в по-малка или в по-голяма степен (напр. по-обрано поведение, най-обрано поведение), докато с познатото минало страдателно причастие обран в примери като плодовете са обрани, обран банкомат, обран пътник се представя резултат от действие, изразено чрез глагола обирам в неговите значения ‘бера, събирам’ или ‘ограбвам’, и този резултат е представен като признак на предмет или лице.
Новата дума не е пряко свързана с обир и обирам, макар че понякога умишлено се създава езикова игра, напр.: Румен Радев бил обран (заглавие на статия във
в. „Дума“, 2017 г.) Слава богу, ставало дума, че „обрано“ било държанието му, в смисъл на ‘изчистено’, ‘без излишъци’, ‘изрядно’.
Както обаче знаем, жаргонът е присъщ преди всичко на разговорната реч и употребата му в официална комуникативна ситуация е неприемлива. Ето защо грижата ни към езика изисква замяната на жаргонното обран с неговите книжовни съответствия сдържан, премерен.

*Д-р Цветелина Георгиева е доцент в Секцията по лексикология и лексикография в Института за български език при БАН.

Свързани статии:

Да излезем или да не излезнем, това е въпросът От пет-шест до 15 – 20 Откъде идва пенкилерът За правописа на прилагателното светѝ