Заболявяемост и преживаемост

Диана Благоева*

В обстановката на коронавирусна пандемия ежедневно ни залива информация, наситена с медицинска терминология. Забелязва се, че някои от термините, придобили особена актуалност напоследък, се употребяват в различни варианти. Така например една онлайн медия съобщава: Здравното министерство отчете рекордна заболеваемост от COVID-19, друга пък информира: РЗИ отчита трайна тенденция на спад на заболяемостта от коронавирус. В различни новинарски сайтове четем също: Поради повишената заболевяемост планираните съботни събития няма да се състоят; В разгара на летния сезон изведнъж заболявяемостта падна наполовина; Ако нивата на заболяваемост не се повишат, не се предвижда усилване на мерките. Допустими ли са всички тези употреби?
В последните три примера имаме случаи на неправилна употреба – думи заболевяемост, заболявяемост и заболяваемост в българския език няма. Съществителните заболеваемост и заболяемост са регистрирани в т. 5 на многотомния „Речник на българския език“ с еднакво значение: ‘възможност за заболяване’. Те са включени в „Официален правописен речник“ (2012) като дублети, което означава, че употребата им е равностойна и еднакво правилна. Разликата между тях е, че съществителното заболеваемост е заето от руски (наред с много други думи с наставка -ост като покупаемост, успеваемост и пр.), докато заболяемост е образувано на домашна почва. Препоръчително е все пак да се употребява родната дума – заболяемост.
В паралелна употреба срещаме също думите преживяемост и преживаемост: Преживяемостта намалява с увеличаването на стадия на болестта; След лечение пациентът има дълга преживаемост. Правилна е формата преживяемост, която се съотнася с глагола преживявам.

*Д-р Диана Благоева е професор в Секцията за българска лексикология и лексикография в Института за български език при БАН.

Свързани статии:

За цифрите и числата Бдинският сборник – първи български сборник с жития на светици За словотворчеството в езика ни Мога и/или може