Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Аз-букиНационално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
Няма резултати
Вижте всички резултати
Аз-буки Национално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2022 Брой 31, 2022

„Аерозолното“ охлаждане не компенсира затоплянето

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
03-08-2022
в Брой 31, 2022
A A
„Зимни вечери“ от Мартин Димитров (II курс, СУ „Св. Климент Охридски“) – I място
от националния фотоконкурс за ученици и студенти „Физика и климат“, провел се
в рамките на юбилейната 50. национална конференция по въпросите на обучението
по физика, организирана от Съюза на физиците в България

Мария Шилева – IX клас, III място
ПГАСГ „Арх. К. Петков“ – Пловдив
Научен ръководител – Красимир Витларов

Преди две десетилетия понятието „климатични промени“ звучало екзотично. Малко хора са чували за него. Промяната в климата обаче съвсем не е нещо ново и модерно. Парниковият ефект всъщност е една от най-ясно установените теории в науката за атмосферата. Що се отнася до глобалното затопляне, като следствие от човешката дейност, тази концепция вече над два века е обект на изследване и научни дебати.
Още през 1827 г. френският математик Жан-Батист Жозеф Фурие лансира идеята, че атмосферата има свойството да задържа топлина. Той установява, че топлината се запазва по-добре във въздуха, отколкото във вакуум. Фурие полага основите на концепцията за парниковия ефект и е първият, който допуска хипотезата, че човешката дейност може да повлияе на климата в бъдеще. Експериментални изследвания обаче са публикувани 30 години по-късно, а техен автор е Юнис Нютън Фут – първата жена в науките за климата и атмосферата. Тя изследва затоплящия ефект на слънчевото лъчение върху различни газове. Установява, че стъкленицата със сгъстен въздух се загрява по-бързо от тази с разреден, влажният въздух се загрява по-бързо от сухия, а стъкленицата с наситен с СО2 въздух се загрява по-бързо и изстива много по-бавно от тази с обикновен въздух.
През 1896 г. Сванте Арениус – шведски физик, химик, носител на Нобеловата награда за химия от 1903 г., за първи път представя количествено отношението между концентрацията на СО2 в атмосферата и промяната в температурите на земната повърхност. За този ефект Арениус въвежда термина hot house, който не след дълго започва да се налага като greenhouse effect – или т.нар. парников ефект. В изчисленията си отбелязва и правопропорционалната зависимост между промяната в температурите и количеството водна пара, отделяно в атмосферата.
В своя труд „Светове в творението: Еволюцията на Вселената“, преведен на английски през 1908 г., Сванте Арениус изчислява, че при намаляване съдържанието на СО2 в атмосферата наполовина глобалната температура ще падне с около 4°C, а с всяко удвояване ще се повишава с 4°C. Той обаче смята, че Световният океан ще абсорбира по-голямата част от СО2, отделян от индустриалното производство, и само малка част от остатъчните парникови газове могат да окажат някакво доловимо въздействие върху климата, и то чак в хода на следващите няколко века.
Научният принос на Сванте Арениус е забележителен. Той първи изразява тезата, че ако изпаряваме залежите си от въглища във въздуха, ще последва глобално затопляне. Много от неговите изчисления обаче са оспорени, откриват се и редица неточности.
Науките за климата продължават да напредват и през 1938 г. британският инженер Гай Стюарт Календар публикува изследването си „Изкуственото производство на въглероден диоксид и неговото влияние върху температурата“, където изчислява, че температурите през предходните 50 години са се увеличили.
След 60-те години на ХХ век аерозолите и въглеродният диоксид вече са обект на по-сериозни изследвания. Изчислителната техника навлиза в науката, а нови данни и компютърните модели дават много по-добро предвиждане на ефектите върху глобалния климат от замърсяването на атмосферата. В началото се смята, че праховите частици от непълното изгаряне на въглища ще доведат до охлаждане на климата, тъй като този вид аерозолно замърсяване на места може да повиши албедото, а така по-малко слънчева светлина ще достига до земната повърхност. През 70-те години обаче вече е напълно ясно, че „аерозолното“ охлаждане не може да компенсира затоплянето от натрупващия се въглероден диоксид, метан и други парникови газове.


* Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват със съкращения

Your Image Description

Свързани статии:

Въглеродният резервоар на Земята* Милиарди сензори за метеорологични данни Отличие за най-талантливите „Златният учител“ на България*

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Творчество

Последвайте ни в социалните мрежи

СподелянеTweet
Предишна статия

Държавата подпомага 393 неделни школo

Следваща статия

Въглеродният резервоар на Земята*

Следваща статия
В ход е дигиталното обучение

Въглеродният резервоар на Земята*

В ход е дигиталното обучение

Милиарди сензори за метеорологични данни

Видински ученик създава мобилно приложение „Посетете Видин“

Видински ученик създава мобилно приложение „Посетете Видин“

Последни публикации

  • „Аз-буки“ с премиера на детска книга
  • Първа среща на българските неделни училища в Австрия
  • Малена Замфирова е номер едно в Европа сред младите спортисти
  • РУО – София-област, приветства 72 млади учители
  • Николай Дойчинов, член на журито на Националния фотоконкурс „В моето училище е най-хубаво“: Хубавата снимка идва от емоцията, която снимащият е преживял
  • Училищният психолог подкрепя всички ученици
  • Приветствие на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев за Международния ден на учителя
  • Проф. Томас Цурбухен, бивш научен директор на НАСА: Технологиите могат да помогнат за адаптиране към промените на Земята
  • Когато историята е страст
  • В очакване на Нобеловите награди за 2025 г.
  • Милена и Паола, които ще учат децата да станат мислещи хора
  • 90% от шестокласниците се явиха на национално онлайн изследване по математика
  • България проучва възможността за строителство на гигафабрика за изкуствен интелект в партньорство с IBM и Европейската комисия
  • Модернизират столичното 138. СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“
  • Безплатен транспорт за украински ученици с временна закрила
  • Варна – градът, който чува стоте езика на децата
  • INSAIT с пробив на водещата конференция по изкуствен интелект за роботика
  • Филмът „Съединението – 140 години по-късно“ с премиера в БАН
  • Обсъждат данъчни стимули за научна и развойна дейност
  • Зам.-министър Николай Витанов поздрави 90-ия випуск на Стопанската академия в Свищов
  • Зам.-министър Наталия Михалевска участва в научна конференция за развитието на лингвистиката
  • ППМГ „Нанчо Попович“ – Шумен, се гордее с много отличници

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"