Какво означават минус и плюс?

Елка МИРЧЕВА*

Въпросът изглежда нелеп. Дори децата в начална училищна възраст няма да се объркат при отговора му. Да не говорим за възрастните, които обичат да изтъкват своите плюсове и да неглижират своите минуси.
И все пак, когато използваме двата основни символа за означаване на две от четирите прости аритметични действия, няма да е излишно да знаем нещо повече за тях.
Знаците са въведени през XV в. от немската математическа школа. Използвани са в учебника на Йохан Видман „Бърза и приятна сметка за всички търговци“ (1489 г.). Векове наред преди това действията събиране и изваждане са отбелязвани с букви. През Възраждането с някои преводни издания на учебници българските ученици започват да усвояват общоприетите означения (+) и (-), които изговаряли като „и“ и „без“.
Какво означават използваните от всички нас минус и плюс?
Разбира се, появата им не е случайна, нито немотивирана. Напротив, те са знак за това, което се очаква в края на действието. И двете думи са сравнителна степен на латински прилагателни – минус (‘по-малък’ от parvus ‘малък’), а плюс (‘по-голям’ от multus ‘голям’). Така, когато изговаряме 2 минус или 2 плюс, ние всъщност казваме, че 2 ще стане съответно по-малко или по-голямо число.
В нашия език днес има по няколко паралелни за двете думи значения: 1. знак (–) за изваждане и знак (+) за събиране на две величини; 2. преносно значение ‘отрицателно/положително качество на нещо’, например: Във всяка работа има плюсове и минуси; Откровеността невинаги е твой плюс; 3. използват се и като наречия със значение ‘по-малко’ или ‘повече’;
4. участват и във фразеологични словосъчетания като плюс-минус за означаване на границите на някакво колебание, например: Утрешните температури ще бъдат с плюс-минус 2° в сравнение с днес.

*Д-р Елка Мирчева е професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.