МОН поиска още средства в Бюджет 2024

Повече средства за образование в бюджета за 2024 г. поиска министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при обсъждане на първо четене в ресорната парламентарна комисия на законопроекта за държавния бюджет за догодина. Училищни директори, синдикати и ректори също настояха за повече пари, които да покажат, че действително образованието е приоритет.
Министър Цоков посочи, че за образование догодина са предвидени 8,5 млрд. лв.
(4,1% от БВП), в това число 720 млн. лв. за сметка на средствата от ЕС. Ръстът спрямо 2023 г. е в размер на 854,4 млн. лв. По думите му обаче някои дейности както в средното, така и във висшето образование остават необезпечени.
„Притеснение будят планираните 25,3 млн. лв. за Националната програма „Заедно в изкуствата и спорта“. Мерките по програмата започнаха със Закона за бюджета от 2022 г., като одобрените за финансиране проекти бяха 29,7 млн. лв. През настоящата година класираните проекти са за 35,4 млн. лв., а към момента МС е предоставило 24,8 млн. лв. за финансиране до 70% на одобрените проекти, като за окончателното плащане по програмата ще са нужни още 10,6 млн. лв., без разходите по администриране и мониторинг“, посочи той, добавяйки, че за изпълнение на целите на програмата ще са нужни още 15 млн. лв.
Други 12 млн. лв. според проф. Цоков са нужни за увеличение на средствата по националните програми, свързани с целите на МОН за подобряване на компетентностите на учениците по природни и хуманитарни науки, на резултатите ни на PISA и за безопасността на движението по пътищата, както и 7,8 млн. лв. за 20% увеличение на парите за стипендии на учениците от гимназиален етап, които от години са между 21 и 60 лв. и вече не отразяват инфлацията.

В становището на МОН по Закона за бюджета са описани и още необезпечени разходи, които се нуждаят от допълнителни средства – например още 6,1 млн. лв. за професионално образование, 25 млн. лв.
за повишаване на дела, който получават университетите според комплексната оценка за качеството, 10 млн. лв. за подобряване на материалната база във висшите училища, 4 млн. лв. за увеличаване възнагражденията на академичния състав и др.

„Крайно недостатъчни са и планираните средства за наука“, посочи още проф. Цоков. За 2024 г. в проектобюджета са разчетени 719,2 млн. лв. за наука (0,3% от БВП) при 749,7 млн. лв. за 2023 г.
Затова МОН настоява средствата за наука да се повишат до 0,9% от БВП, както е записано в Стратегията за развитие на научните изследвания. За повишаване заплатите на учените са нужни още 17 млн. лв., както и още 4 млн. лв. за издръжка на БАН заради увеличението на тока и водата, сочат разчетите на Министерството.

От МОН се обявиха още и срещу планираната промяна в Закона за бюджета, според която неусвоените към 31 декември средства по бюджетите на общините от трансфери, постъпили предходни години, могат да се разходват за делегираните от държавата дейности във всички функции, включително и за капиталови разходи. От МОН настояха да има изключение за образованието както досега, защото в противен случай парите, планирани за образование, ще могат да се насочват за други дейности и всяка община ще може самостоятелно да взема разнородни решения и да променя предназначението на средствата. МОН не подкрепя и друга предложена промяна, според която със свое решение общинските съвети ще могат да определят, че разходите за издръжка на делегираните от държавата дейности в сферата на образованието, финансирани от държавата по стандарти и нормативи, могат да бъдат не по-малко от 11% от разходите за съответната функция.

Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева се изказа в същия дух, като обяви, че е получила уверение от Финансовото министерство, че въпросните промени няма да се случат или ще се прецизират. Тя обърна внимание и на учителските заплати, които, въпреки заявената политическа воля да достигнат 125% от средната заплата за страната, няма да могат да получат очаквания ръст. По думите ѝ, заложените в проектобюджета 289,9 млн. лв. няма да стигнат, а ще са нужни още 108 млн. лв. Същата позиция изрази Диян Стаматов от Съюза на работодателите в системата на народната просвета, както и председателят на Просветната комисия Красимир Вълчев. Според неговите сметки така заложените средства ще стигнат учителските заплати да достигнат само 117 – 118% от средната заплата за страната, а за достигане на 125% са необходими още не 108 млн. лв., а 230 – 240 млн. лв.
Въпреки че в ревизирания проект на Закона за бюджета Финансовото министерство реши да отпусне още 50 млн. лв. за увеличаване заплатите на академичния състав в университетите, включително 8 млн. лв. за БАН и 3 млн. лв. за Селскостопанската академия (при първоначално заложения проект за заплати имаше само 38,4 млн. лв., които стигаха за гарантиране през 2024 г. само на увеличените август т.г. заплати във висшите училища), от синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ заявиха, че за целта ще са нужни поне още 7 млн. лв., а общо за системата липсват още 135 млн. лв. Председателят на Синдиката Лиляна Вълчева се обяви категорично и срещу текст в Закона за бюджета, позволяващ да се финансират национални прог­рами за придобиване на висше образование в университети в чужбина от български граждани с цел по-късната им реализация в България.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски представи становището на Академията, според което за нея са необходими допълнителни над 25 млн.лв. От тях 20 918 300
лв. за увеличение на минималната месечна работа заплата – 10 039 600
лв. за ръст на възнагражденията на академичния състав и 10 878 700 за увеличение на заплатата на специалистите с висше образование. Още 4 млн. лв. са нужни за компенсиране увеличението на цените на електроенергията, топлоенергията и водата.
След дебатите за финансирането на сектор образование парламентарната комисия не подкрепи на първо четене проектобюджета за 2024 г.

Свързани статии:

Неграмотността е загуба на обществено благосъстояние За 70% от децата страната ни е добро място да пораснеш 80% от българското участие в „Хоризонт 2020“ е в големи проекти Качествено образование за всеки