Защо виждаме цветове, които ги няма?

Човешките очи могат да видят само малка част от цялата електромагнитна дължина на вълната, наречена спектър на видимата светлина. Как цветовете могат да изглеждат различни от това, което са в действителност?

В някои случаи отговорът е свързан с осветлението; в други зависи от нашите спомени, казват експерти пред Live Science. През 2015 г. снимка на рокля предизвика дебат с прост въпрос: какъв цвят е? „Роклята предизвика спорове“, казва Бевил Конуей – невролог в Националния институт по здравеопазване в Мериленд.

Той и неговият екип анкетират 1400 души какъв според тях е цветът на роклята, ако осветлението се промени. Учените откриват, че очакванията на хората за вида на осветлението са повлияли на това в какъв цвят виждат роклята. Хората, които предполагат, че тя е заснета при топла светлина, смятат, че тя е синя и черна (действителният ѝ цвят). Докато други, които предполагат, че е осветена със студена светлина, я виждат в бяло и златно.

Откритието показа, че очакванията на хората са повлияли на цветовото им възприятие. Паметта може да играе роля в начина, по който виждаме цветовете. Когато гледаме познат обект, мозъкът ни му приписва очаквания оттенък. В проучване от 2024 г. изследователите молят участниците да донесат цветни предмети.

След това ги карат да идентифицират цвета на обектите при различно осветление. Въпреки различните условия на осветление участниците нямат проблеми с идентифицирането на оригиналните цветове. Този ефект се нарича постоянство на цвета.

Този цветови ефект на паметта също обяснява защо сте склонни да „виждате“ цвят в тъмното, въпреки че няма светлинна стимулация. Вероятно мозъкът конструира цвят въз основа на памет. Но когато обектът е непознат, мозъкът може да определи цвят въз основа на това как очаквате да изглежда той.

Позиционирането на даден обект може да направи някои цветове да изглеждат по-интензивни, отколкото са в действителност. Например червен обект изглежда „по-червен“ на зелен фон, отколкото на бял. Понякога цветни фоторецепторни клетки в ретината, които превръщат светлината в сигнали, които мозъкът интерпретира, могат да подмамят мозъка да „види“ нещо, което не е там.