Цветята са храна за душата

В това са убедени учените от Института за декоративни и лечебни растения – София

Институтът по декоративни и лечебни растения – София, е подразделение на Селскостопанската академия, единствено научно звено в страната, чийто обект на изследвания са декоративните растения. Приемник е на Опитната станция за цветя и декоративни храсти – с. Кубратово (1979 г.), прераснала през 1986 г. в Институт по цветарство – с. Негован. През годините той се е трансформирал многократно, променяли са се тематичната му насоченост и административното подчинение, но експериментралната работа с цветните култури се е съхранила и развила.

От 2018 г. с приемане на новия Устройствен правилник на Селскостопанската академия, Институтът по декоративни растения – София (ИДР – София), се преименува в Институт по декоративни и лечебни растения – София (ИДЛР – София), с включване в тематиката на новото направление „Лечебни растения“.

Институтът е акредитиран за обучение на докторанти по научната специалност „Декоративни растения“. Академичният състав се състои от квалифицирани кадри в областта на селекцията, биоразнообразието, биотехнологиите, физиологията, торенето и растителната защита.

Учените са специализирали в престижни научноизследователски центрове в Холандия, Белгия, Полша, Испания, САЩ и др.

Научноизследователската работа на Института обхваща научни, научно-приложни и фундаментални разработки, разказва неговият директор доц. Надежда Запрянова. Те са насочени към създаване на нови сортове, проучване на диви видове с декоративна стойност от местната флора, поддържане на генофонд от декоративни и лечебни растения в in vivo, ex situ и in vitro колекции, изучаване и съхранение на застрашени от изчезване диви видове за опазване на биоразнообразието, разработване на технологии и технологични елементи за отглеждане и размножаване на основни цветни култури – хранене, контрол на болести и плевели, схеми на сортоподдържане и семепроизводство, регулиране растежа и развитието на растенията, стрес толеранс, схеми и протоколи за in vitro размножаване и др.

Институтът разполага с лаборатория за тъканни култури. Тя е била една от първите модерни лаборатории в страната, в която се развива растителната биотехнология.

Лабораторията предлага здрав и автентичен in vitro посадъчен материал от хризантема, карамфил, петуния и други.

„Гордост за Института са създадените 29 сорта цветни култури, като 19 са патентовани в последните 10 години – подчертава доц. Запрянова, автор на един сорт тагетес (турта). Под ръководството на проф. д-р Бистра Атанасова са създадени 12 сорта миникарамфил. Екипът на доц. д-р Андрей Канински и доц. д-р Иванка Иванова разработва 5 нови сорта лилиум и 3 сорта гладиол.

Доц. д-р Диана Ненчева има подадени четири сорта хризантеми, а главен експерт Емилия Лисичкова е селекционер на четири сорта далии. Сортовете са уникални за българските условия и са награждавани с медали и грамоти за високо качество и иновации. За съжаление, моите колеги селекционери, които изброих, вече са пенсионери, но ние продължаваме да поддържаме колекциите, сортовете и хибридния материал. Доскоро положението в науката беше много тревожно.

Липсата на интерес на младите хора към научните изследвания доведе до отлив на учени и загуба на приемственост в научна дейност. През последната година интересът към нашата работа се връща. В момента нещата се подобряват заради по-доброто заплащане на академичния състав в институтите и университетите. Това привлича младите и сега имаме трима асистенти при нас, които навлизат в работата на Института.“

От 2018 г. обект на изследванията в Института са лечебните растения.

Това е необятна сфера, защото се оказва, че всички декоративни растения имат някакво лечебно действие. За да не се дублира дейността с тази на Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък, където обект на научни разработки са традиционни култури, като мента, маточина т.н., в Института по декоративни и лечебни растения – София, се проучват видове, които имат както декоративен, така и лечебен ефект.

В последните четири години в научното звено се правят изследвания с видове от семейство устноцветни (Lamiaceae): червен бергамот (Monarda didima), див бергамот или пчелен балсам (Monarda Fistulosa) и лофант (Lophanthus Benth).

При съвместната дейност на Института по декоративни и лечебни растения – София, с Института по розата и етеричномаслените култури – Казанлък, и Агробиоинститута – София, звена на Селскостопанската академия, се

получават интересни резултати, свързани с изразения антипатогенен ефект на етерични масла от монарда и тагетес.

Това изследване има решаващо значение в проучванията на растителната защита и дава надежда, че в бъдеще ще могат да се разработват биопрепарати, които да се използват в производството с оглед намаляване химизацията на селското стопанство.

Друго интересно направление, по което се работи от една година в Института, са изследвания в областта на алелопатията. Това е по-нетрадиционен начин за разглеждане на взаимоотношенията между растенията – на потискане или стимулиране на видовете, когато едни растения потискат други или пък обратното, стимулират ги да растат, подчертава доц. Запрянова. Това е ново направление, свързано с възможността да не се използват много препарати за растителна защита, а да се разчита на естествените реакции на взаимоотношения между видовете. Тези изследвания са особено полезни за земеделската практика при контрола на плевелите. При лечебните растения, за разлика от продоволствените, използването на пестициди се изключва като възможност.

„Цветята по принцип са по-деликатни, защото те са храна за душата“, казва доц. Запрянова. И затова се набляга на възможността да се разработят биопрепарати, които да се прилагат в бъдеще в практиката. Работата е свързана с

използването на инвазивните видове японска фалопия (Fallopia japonica), обикновена млечна трева (Asclepias syriaca) и див орех (L. Ailanthus altissima),

които отделят биологичноактивни вещества и потискат развитието на всякакви други растителни видове около тях. Засега тези изследвания са пилотни, предстои да се публикуват и статии с резултатите.

В последните години има отлив от производството на цветни култури у нас. Причините са много, като една от тях е вносът. Доц. Надежда Запрянова е категорична, че той потиска до голяма степен българския производител на цветя. Това продължава над 30 години. Отрязаният цвят пристига от Холандия, Южна Америка, Южна Африка – прекрасните рози по магазините са изцяло внос. Друга важна причина е, че цветопроизводството е свързано с много ръчен труд, което оскъпява българската продукция. И на трето място е нейната реализация.