МОН обмисля онлайн записване в VIII клас

„Ще започнем разговори с експерти в областта на киберсигурността и на електронното осигуряване работата на Министерството на образованието и науката за възможности за изграждане на допълнителен модул за записване след VII клас. Това ще бъде следващата стъпка в електронизацията на услугите за учители и ученици, които предлага Министерството на образованието и науката.“

Това заяви служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков на изслушване в Народното събрание в отговор на въпрос за възможността за записване онлайн на учениците в VIII клас.

Министърът отговаря и на въпроси относно подготовката, провеждането и резултатите от държавните зрелостни изпити и на Националното външно оценяване през учебната 2023/2024 г.

В рамките на изслушването проф. Цоков обобщи как протичат подготовката на Националното външно оценяване в IV, VII и X клас и на държавните зрелостни изпити XII, какви са новите момент в тях и как се представят учениците.

„По-добрите резултати не трябва да ни успокояват, че всичко в образователна ни система е розово.

По-добрите резултати и трендът, който е свързан с постигнатото от учениците, могат да мотивират само ученици и учители да продължат промените в образователната система“, заяви министър Цоков.

„Въпросът, който стои пред образователната система, е как да направим оценяването по-практически насочено. То да бъде свързано не толкова с оценяване на възпроизвеждане на знания, а с оценяване на умения“, заяви проф. Цоков.

По думите на министъра, включването на повече задачи в практическа насоченост в X клас е стъпка в тази посока.

Както „Аз-буки“ писа, в края на миналата година от Министерството на образованието и науката обявиха, че планират да се въведе ново входно равнище за учениците от IX клас по основните предмети – български език и литература, математика и природни науки.

Министърът посочи, че в момента експертите в МОН работят по това

входното ниво да бъде върху задачи, които са както с практическа насоченост, така и да имат интердисциплинарен характер,

т.е. в тях могат да се установят знанията и уменията на учениците по различни учебни дисциплини.

Разработен е модул по една от националните програми, по който да се подготвят експерти за създаване на задачи от типа на тези, прилагани в международното изследване PISA, с интердисциплинарен и практически характер.

„За да има повече такива задачи не само в процеса на външно оценяване, но и в рамките на обучението в училище“, посочи проф. Цоков. Така, по думите му, ученици и учители ще бъдат подготвени да се справят със задачите от подобни международни проучвания.

„Следващото изследване PISA е през 2025 г. и през следващите месеци трябва сериозно да работим учениците да бъдат мотивирани да се представят по-добре, да бъдат подготвени интердисциплинарно и практически насочено. Затова ще разчитам много на входното ниво на учениците в IX клас, които през следващата година ще участват в тестовете PISA“, каза просветният министър.

Проф. Цоков подчерта, че

външното оценяване носи информация за качеството на образованието в съответните институции.

„Следващата важна промяна е информацията от външните оценявания да се свърже със стандарта за качество и да се измери след това добавената стойност, свързана с работата на всяко училище по отношение на образователното и личностното развитие на детето“, подчерта министърът. Защото училище с ниски резултати може да има по-висока добавена стойност за напредъка на дете, отколкото тези с по-добри резултати. Затова според на проф. Цоков е важно принципът на добавената стойност да бъде въведен ефективно в образователната ни система. „Тогава ще има възможност за обективно оценяване на всяко училище и на усилията на всички учители“, каза още министърът.

В рамките на изслушването проф. Цоков обясни, че при разработването на визията на нови учебни програми е обсъждано те да бъда по-компетентностно ориентирани, да има по-голяма интегралност на знанията, както и да бъдат по-адаптирани към местните условия и отделните училища.

„Има одобрена техническа помощ от Европейската комисия по отношение на изграждане на нов тип учебни програми по отделни учебни предмети, което ще ни позволи да работим с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и с най-добрите експерти в света, за да бъдат адаптирани те към българските условия и традициите в нашата образователна система“, посочи министърът.

Народните представители засегнаха и темата за неблагоприятните климатични условия за провеждане на изпити през юни с оглед на високите температури. Министър Цоков припомни, че тази година започват ремонти в десетки училища, които са свързани не само с реновиране на фасадите, но и с подобрение на вътрешната инфраструктура на сградите. Той посочи, че от страна на МОН ще се обмисли вариант за обследване на сградния фонд и на възможностите за климатизация на класни стаи. Целта е до началото на следващата учебна година да има ясна картина какво е състоянието в отделните училища и региони.