Къде е проблемът?

Ивелина СТОЯНОВА*

Едно от най-широко дискутираните правила в българския книжовен език засяга членуването на съществителните имена от мъжки род с пълен или кратък определителен член в зависимост от позицията, която заемат в изречението.

Много грешки възникват в изречения с глагола съм като част от т.нар. съставно именно сказуемо, например: *Къде е проблема? – Къде е проблемът?; *Как е тонуса? – Как е тонусът?; *Колко е часа? – Колко е часът?; *Това е човека – Това е човекът; *Такъв е закона – Такъв е законът; *Тук е проблема – Тук е проблемът. Понякога може да се направи проверка, като се замени съществителното с местоимение: ако може да се замени с местоимението той, значи трябва да се членува с пълен член; а ако на мястото на съществителното може да се постави местоимението него, значи се членува с кратък член. С тази проверка лесно можем да решим как да членуваме: Къде е той (проблемът)? Такъв е той (законът). Друг формален белег за употребата на пълен член са предлозите: след предлог не може да има съществително или словосъчетание, въведено с предлога, което е в подложна позиция, и следователно не трябва да се употребява пълен член: *По тези въпроси се очаква отговор от председателят на комисията; *Неочаквано тя се скара с началникът на брат си. Правилно е: По тези въпроси се очаква отговор от председателя на асоциацията; Неочаквано тя се скара с началника на брат си.

Понякога обаче е трудно да се направи проверка, затова е добре да се познава правилото. Членуваме с пълен член в следните случаи:

Ако съществителното от мъжки род или словосъчетанието с него е подлог в изречението (и можем да го заменим с той), например: Шофьорът спря на червено; Първият автомобил е патентован от Карл Бенц през 1886 година; На последната среща беше обсъден проектът за строежа.
Ако съществителното от мъжки род или словосъчетанието с него е приложение към подлога, например: Иван, футболистът, ми беше приятел; 24 май, най-светлият български празник, обединява целия ни народ.
Ако съществителното от мъжки род или словосъчетанието с него е част от съставно именно сказуемо след глаголите съм, оказвам се, ставам, например: Ти си човекът; Новодошлият се оказа приятелят на сестра ми; Той стана любимецът на компанията.