Имената за прослава на Кирил и Методий

Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА*

Огромната почит на българите и на всички славянски народи съм светите братя Кирил и Методий е намерила изражение в множеството приложения към техните имена. Те са свети мъже и първосвет-
ци на Православната църква. Средновековните източници ги прославят като учители, първоучители, апостоли на славяните. Учителската им дейност е свързана със създаването на първата старобългарска азбука – глаголицата, употребявана от западни, южни и източни славяни, с формиране на школа от последователи и ученици и с личния им принос за развитието на старобългарската и славянската книж-
нина. Сравнението с апостолите е продиктувано от тяхната мисия да бъдат пратеници на християнското просвещение и духовния възход. Думите учител и първоучител са натоварени с най-висшето преклонение пред делото им. В неговото „Пространно житие“ Кирил е назован наш учител; към името му се добавят определенията философ и учител на славянския език, а в по-късни паметници – само учител български. В Пролога към „Небеса“ Йоан Екзарх го нарича светия божи човек. В богослужебните книги Кирил и Методий са равноапостоли, блажени и преблажени.
От родното им място Солун произлиза традицията да ги наричаме Солунските братя.
Исторически утвърдените приложения към имената на Кирил и Методий присъстват в официалното название на църковния празник 11 май, който се чества от 1863 г. насам: Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий. От 1980 г. с Апостолическото писмо на папа Йоан Павел II „За безпримерно достойнство“ Кирил и Методий са обявени за съпокровители на Европа.

*Д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова e професор в Секцията за история на българския език на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН.