Пазителят на пътя Виена – Истанбул

Завършиха редовните археологически проучвания на Кокалянски Урвич. Те се финансират от програма „Култура“ на Столична община, съобщават от Националния исторически музей. Целта е да се разкрият останките от единственото достъпно средновековно укрепление на територията на столицата. В резултат на направените археологически, геофизични и геодезически изследвания са документирани каменни разсипи с вътрешни размери 75х30м, ширина над 2 метра. Деструкциите очертават издължена, стесняваща се в двата края елипса с външни размери 90х40м и височина на разсипите над 10 м. Общата вътрешна площ на Цитаделата е около 1100 кв. м, а дължината на каменните разсипи в линейни метри е около 152 м.
Освен тях е документиран и фрагмент от крепостна стена с външен и вътрешен сантрач на бял хоросан. Материалите, които се откриват са разнообразни – от
IV – VI, ХIII – ХIV, ХV – ХVII век, а археолозите се надяват през следващите сезони да разкрият по-голяма част от фортификацията и нейните елементи.
Крепостта Урвич е защитена от всички страни от стръмни канари, а покрай нея живописно се извива река Искър.
В древността именно тук се е намирало стратегическо кръстовище на пътища. Всички те са излизали на главната комуникация край Искър, наричана още през римската епоха Траянов път по името на император Траян (98 – 117). През VІ в. пътят свързва Виндобона – Сингидунум – Найсос
– Сердика – Тримонциум (Филипопол) – Адрианопол – Бизантиум (днешният – Виена – Белград – Ниш – София – Пловдив – Одрин – Истанбул).
Римската комуникация е използвана рационално и през Средновековието.
Въпреки попълзновенията на иманярите и климатичните влияние Урвич е една от сравнително добре запазените български средновековни твърдини. По-мащабни и системни разкопки биха разкрили множество сгради във вътрешността, които сега са под повърхността. Така например в най-високата част на хълма се очаква да се разкрие характерният за епохата вътрешен замък, предназначен за гарнизона.