МОН работи за по-тясна връзка между наука и бизнес

Министерството на образованието и науката ще работи за подобряване на координацията между висшето образование, науката и бизнеса. Подготвя се и механизъм за многогодишно устойчиво финансиране на науката в държавните висши училища и научни организации. Това съобщи зам.-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова по време на конференция за моделите на взаимодействие между администрация, образование и бизнес, организирана от Асоциацията на младите учени, съобщава пресцентърът на МОН.

Участниците поставиха основен фокус върху необходимостта от развитие и инвестиции в човешкия капитал.

„Приоритет за МОН е подкрепата на младите учени във всички направления“, изтъкна проф. Петрова. Директорът на Дирекция „Наука“ към МОН д-р Милена Дамянова допълни, че има сериозно развитие и по отношение на научната инфраструктура в страната. Тя призова за по-голяма активност при кандидатстването с проекти на национално и международно ниво от страна на работещите в академичните среди.

Участниците в конференцията бяха приветствани от вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел, която подчерта нуждата от нови видове умения с оглед на вълната от иновации. Според нея дискусията идва в точното време, като се има предвид ключовата важност от взаимодействието между регионите, местния бизнес и образователните институции.

Председателят на Асоциацията на младите учени Вадим Рошманов заедно с доц. Иван Станков, д-р Михаела Иванова, д-р Катерина Сакалийска и д-р Сибел Азис представиха изводите от докладите на Сдружението. Те съдържат препоръки за по-добро взаимодействие между структурите. Препоръчва се да продължи и да се разгърне подкрепата на държавата за развитие на науката. Младите учени предлагат да се засили подкрепата към неправителствения сектор, който да бъде насърчен да посредничи между администрация, наука и бизнес за успешно взаимодействие между тях. Като проблем те посочват ниската предприемаческа инициатива на представителите на академичната общност.

Положителен извод е приносът към развитието, поддържането и ефективното използване на модерна научна инфраструктура, който се дължи на дългогодишния стратегически документ – Националната пътна карта за научна инфраструктура на Република България за периода 2020 – 2027 г.