Законът за научните изследвания и иновациите предизвика дебати в ресорната парламентарна комисия

Макар и с доста забележки и с обещания за сериозни поправки между първо и второ четене, народните представители от Комисията по образованието и науката в Народното събрание приеха на първо четене законопроекта на Министерския съвет за насърчаване на научните изследвания.

На заседанието отново се споменаха част от опасенията, които бяха изказани на общественото обсъждане на проекта миналата сряда. Депутати обърнаха внимание, че всичко в него се базира на добри желания, тъй като

няма записан черно на бяло процент от БВП, който отива за наука.

Някои изразиха мнение, че управлението на науката и иновациите не бива да е се поема от два фонда, тъй като между тях няма свързващо звено, а други – че тази функция трябва да остане в Съвета за интелигентна специализация към Министерския съвет, който не е отменен и който именно е органът, който следва да се занимава с тази задача.

Според председателя на Комисията Красимир Вълчев трябва да бъдат отменени текстовете, според които съществуващите центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, изградени по Оперативна програма „Наука и образование“ и включени в Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура, както и останалите обекти от нея, могат „да създават за реализация на резултатите от научни изследвания, от иновационна дейност или от права върху обекти на интелектуална собственост сдружения при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел“.

Според него те

създават вратички за злоупотреби и преминаване на собственост за милиони левове в частни ръце,

затова трябва да се прецизират. Друга промяна, която той смята да внесе между първо и второ четене, ще е Фонд „Научни изследвания“ отново да мине на подчинение на МОН, а управителят му да се избира от министъра на образованието.

Народните представители допуснаха, че ако в закона не се заложи конкретен процент от БВП за научни изследвания, то нищо от него няма да се реализира. „Ключов си остава и въпросът за

остойностяването на резултатите от научните изследвания, както и трансферът на технологиите,

за които в закона няма мерки“, посочи проф. Костадин Костадинов.

По време на обсъждането преди седмица в Комисията зам.-просветният министър проф. Генка Петрова посочи, че идеята на новия закон е да се постави рамка и единен механизъм за координиране и финансиране на научните изследвания и иновациите в страната, както и да регламентира трансфера на технологии с цел повишаване конкурентоспособността на икономиката. „Насърчаването ще става чрез използването на многогодишна рамкова програма за научни изследвания и иновации, която ще определи обхвата, областите и дейностите за насърчаване и финансирането им в съответствие с националните стратегически документи“, посочи тя.

По думите ѝ проектът предвижда проектно финансиране на проектите за научни изследвания от Фонд „Научни изследвания“, а на иновациите – от Национален иновационен фонд. Двата фонда ще работят в координация, като ще изпълняват многогодишни оперативни програми.

Сред посочените забележки към проекта бяха да се заложи

по-голяма равнопоставеност между кандидатите за научни изследвания и иновации,

да има по-подробна уредба как ще става сдружаването между висшите училища и научните центрове по оперативните програми, повече насоки за оценката на научноизследователската дейност на висшите училища, да се регламентират ваучери за закупуване и внедряване на иновации и др.

Комисията одобри единодушно на второ четене и възможността за повтаряне на държавния зрелостен изпит за по-висока оценка. Промените в Закона за предучилищното и училищното образование предстои да бъдат окончателно гласувани в зала.

Новите текстове гласят, че „за целите на кандидатстването във висше училище зрелостници или лица, притежаващи диплома за средно образование, по свое желание

имат право еднократно в рамките на учебната година на завършването си

или на следващата учебна година да положат изпит по реда на държавните зрелостни изпити по учебен предмет, по който вече са положили успешно държавен зрелостен изпит, върху учебното съдържание, предвидено за изучаване на същия вид подготовка“.

За явяването на подобен изпит МОН ще има право да събира такса, приеха още депутатите. Очаква се промяната да влезе в сила още тази година, т.е. да важи за сегашните зрелостници, които ще кандидатстват за студенти за академичната 2024/2025 г.