Метеорологията и небесните висини

Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА*

Ежедневно хората по света се вълнуват от атмосферното време или от климата, разчитайки на метеорологичните прогнози.

Думата метеорология ‘Наука за земната атмосфера и развиващите се в нея процеси, които определят времето и климата в различните части на земното кълбо, които се намират нависоко’ е заемка от гръцки: μετεωρολογία. Образувана е от предлога/представката μετά ‘над, отвъд’, глагола αἴρω ‘вдигам, издигам’ и съществителното λογία ‘учение, наука’. Още в древността изследователите изучават физическите величини и явления, свързани с небето и въздуха, за повечето от които в старобългарския език има думи, разпознаваеми и до днес: безьдьждье, варъ ‘горещина’, мокрота ‘влага’, трѫсъ ‘земетресение’ и др.

Интересно съответствие на гръцката дума μετεωρολόγος се открива в препис на Владислав Граматик от XV в. на преведените от гръцки „Чудеса на св. Димитър“. В едно от тях се разказва как метеоролози и астролози предсказвали чужди военни нападения по разположението на планетите и звездите.

На μετεωρολόγος съответства высокословьнъ ‘този, който говори за небесните неща’. Думата се приобщава към книжовен модел на сложни думи с първи елемент высокъ–, който е жизнен и в нашето съвремие. Например високопарен ‘който лети нависоко’ в стария език се отнася за орела, но образно и за хора, устремени към небето, тоест към Бога. Днес е запазено само преносното значение на думата: високопарен ‘за реч, слово, стил и под. – който се отличава с изкуствена приповдигнатост, с надуто красноречие’.

От говоренето за нещата във висините до днешната модерна наука метеорология са минали столетия, но езикът съхранява следи от първичното значение на думата и го развива.

*Д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова е професор в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Свързани статии:

Думата юрисконсулт и проблемът с нейния правопис Прякорите в миналото Що е емпатия? Здравейте, хора!