Образованието е приоритет за децата в Европейския съюз

Образованието е сред най-важните приоритети за децата в Европейския съюз. А на въпроса какво биха искали да учат в училище, 75% от децата посочват на първо място житейски умения. Това показва допитването „Нашите права. Нашето бъдеще. Европа, в която искаме да живеем“, в което се включват 9265 деца от 10 до 18 години от 26 държави от ЕС (без Латвия).

Проучването е инициирано от пет организации за правата на детето

– Child Fund Alliance, Eurochild, Save the Children, SOS Детски селища и УНИЦЕФ. Без да претендира за изследователска представителност за целия Съюз анкетата посочва най-големите притеснения на децата и препоръките, които те отправят към политиците.

Най-големите притеснения на децата са войни и конфликти, посочени от 82%, психичното здраве – 79%, намирането на работа или възможност за обучение – 76%, образованието – 76%, тормозът и малтретирането – 71%. В отговор на въпрос какво ЕС трябва да приоритизира, за да подобри живота на децата

анкетираните поставят на първо място образованието – 64%,

следвано от психичното здраве – 59%, малтретирането и насилието над деца – 51%, повече възможности за работа или обучение – 42%, и предприемане на действия срещу войни или конфликти – 39%.

За съжаление, децата имат усещането, че образователната система не отговаря на потребностите им и не ги подготвят адекватно за бъдещето.

Само 14% от децата намират обучението в училище за много полезно, докато 51% го намират за полезно до известна степен. Цели 33% не намират обучението в училище за полезно за бъдещето си.

На въпроса какво биха искали да учат в училище,

децата от целия ЕС поставят на първо място „житейски умения“ (75%),

последвани от цифрови умения (67%), социални умения (56%), емоционални умения (55%), как да участват във вземането на решения (44%), здравословен начин на живот (42%), права на детето (37%), изменение на климата (24%) и нищо различно (7%).

Посланието на децата като цяло е ясно: в допълнение към академичните умения, училищата трябва да подготвят децата за прехода към пълнолетие и отговорностите, които идват с него.

Относно това какво биха желали да променят в училище, децата отговарят – по-голяма свобода да избират какво да учат (66%), по-голяма практическа насоченост на обучението и развитието на умения (59%), по-малко домашна работа (53%), повече работа в група и по-интерактивно обучение (44%), повече време за игра или спорт (43%), повече възможности за учениците да споделят своите идеи (41%), по-добри училищни сгради (40%), по-малко наказания (25%), по-голяма безопасност в училище (24%) и по-малки класове (22%).

Освен това

децата препоръчват да се окаже подкрепа на учителите, за да преосмислят начина си на преподаване

и да останат мотивирани – това може да включва например подкрепа за психичното здраве, добри работни условия и възможност да преминат допълнително обучение. Децата често имат усещането, че учителите са претоварени, уморени и нещастни.

Децата очакват още да се повиши осведомеността относно съществуващите програми, които подкрепят децата и младежите да придобият нов опит, например програмата „Еразъм“.

Предлага се още определена годишна тема, върху която да се фокусират всички училища в държавите в ЕС, въз основа на приоритетите на децата, за да им се помогне да намерят заедно решения за проблемите в цяла Европа.

Подрастващите искат да се разширят възможностите да взаимодействат със свои връстници от други държави в ЕС,

като например се създадат програми за обмен, за да се улесни съвместното развитие на образователните системи.

Методите на преподаване трябва да станат по-приобщаващи и да се адаптират към нуждите на децата със специални потребности. Учителите следва да са добре подготвени да общуват с деца със специални потребности и увреждания и да разработят цели на обучението, които съвпадат с нуждите им. А ЕС трябва да разработи стандартни цели за обучение на деца с увреждания във всички държави в Съюза.

Проучването показва още, че

две от всеки три деца (66%) усещат, че натискът в училище има отрицателен ефект върху психичното им здраве.

Социални трудности като самота (56%), несигурност за бъдещето (52%), тормоз (51%) или дискриминация (46%) също са значителни фактори, които допринасят за проблемите с психичното здраве при децата и младежите.

Безопасността, особено на обществени места и в онлайн пространството, е друг належащ проблем за децата, показват данните от допитването. Само 50% от децата се чувстват в безопасност онлайн, а по-малко от половината участници в прочуването се чувстват в безопасност в училище.

Изменението на климата е друго основно притеснение, което много деца споделят за бъдещето си,

а 69% от тях имат чувството, че политиците не правят достатъчно, за да се справят с климатичните промени.

Проучването е инициирано от пет организации за правата на детето – Child Fund Alliance, Eurochild, Save the Children, SOS Детски селища и УНИЦЕФ. Процесът е ръководен от специално създаден Детски консултативен съвет, състоящ се от десет деца от шест европейски държави (Германия, Гърция, Испания, Румъния, Сърбия и Хърватия), номинирани от организациите, които провеждат консултациите.

Съветът разработва онлайн анкета на 15 езика с 21 въпроса, която е разпространена в Европа от ноември 2023 г. до януари 2024 г. Освен това 47 деца участват в дискусии във фокус групи, които с е проведоха в България, Нидерландия, Малта и Хърватия.

Възрастовият профил на участниците показва, че анкетираните от 10 до 13 години са 20%, от 14 до 17 години – 64%, и на 18 години – 12%. най-много са участниците от Полша – 3089, Румъния – 1876, Хърватия – 1570, Испания – 923. Най-малко са включените от Малта – 6, Словакия – 5, Финландия – 4, Естония – 3, и Литва – 2. От България са участвали 100 деца и младежи.

318 от участниците се определят като част от етническо малцинство, други 195, като лица, търсещи убежище, бежанци или мигранти.

Лицата под приемна грижа са 490, определящите се като ЛГБТКИ+ – 1115, деца с увреждания – 325, деца, живеещи в бедност – 200, членове на друга група – 631.

5076 от респондентите са се определили като момиче, 3340 – като момче, 178 са посочили „други“, 312 са предпочели да не казват, а 359 не са посочили отговор.

Свързани статии:

Двойно повече деца от уязвими групи завършват училище Деца от 25 училища и детски градини представят ръчно изработени мартеници на базар в МОН Дeца от 26 училища и детски градини се включиха в първомартенски благотворителен базар в МОН Над 5000 занимания и събития в лятната ваканционна програма