Ученици от Априловската гимназия с открит урок в Националния музей на образованието

В днешно време може да се учи успешно навсякъде, когато има компетентни учители.

Това каза служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков, който бе гост на открит урок на тема „Просветно дело през Възраждането“ в Националния музей на образованието в Габрово, съобщават от пресцентъра на МОН.

Учителката Силвия Стоянова и Веселин Лазаров, главен уредник в Музея, проведоха урока с дванадесетокласници от Националната Априловска гимназия във възстановена класна стая на Взаимното училище. Събитието е продължение на инициативата за „Открита класна стая в МОН“ на проф. Галин Цоков, която цели да покаже, че съвременното образование може да се случва навсякъде.

„По време на този урок видяхме едно от най-съвременните направления в днешното образование – съвместното преподаване между двама и повече учители и въвличането на децата в различни предизвикателства, в които научават и много нови факти“, каза министър Цоков.

По думите му е много важно и да се запазва връзката между миналото и бъдещето, която Националният музей на образованието може да даде на учениците.

„Традицията в Априловската гимназия е свързана с модерността, с това че образованието изгражда компетентни, а не само знаещи хора“, каза министърът.

Учителката и уредникът включиха в урока работа с културни ценности от фонда и библиотеката на музея, текстове от книги и периодичен печат от епохата на Възраждането, както и различни експонати, показани в музея. Учениците работиха индивидуално и по групи, извличаха информация от тестове, свързани с различните видове училища. От килийното училище с елементарни знания и религиозна подготовка до светското училище, което дава научни знания по граматика, математика, природни науки. Използвани бяха и електронни ресурси с дигитализирани архивни единици от музея.

Целта на урока бе да провокира любопитството на учениците за работа с исторически източници.

Под мотото „Един предмет казва повече от 1000 думи“ учениците разпознаваха предметите от всеки вид училище: килийно, елино-българско, взаимно, девическо, класно и гимназия, за да изяснят необходимостта от по-високо ниво на знание, обвързвайки образователните процеси в нашите земи с Европейското просвещение и ценности.

На базата на документите и материалите, съхранявани в НМО, учениците се запознаваха с времето, обстановката и културните традиции на българите от епохата на Възраждането – XVIII – XIX в.

Отличиха и ролята на българското училище и за възпитанието на учениците.

Идеята на урока беше младежите да проследят културно-историческото развитие на българското и западноевропейското общество, както и да покажат умения за сравнение, анализ и оценка на събития и личности, сред които Васил Априлов (създателят на първото новобългарско светско училище), Петър Берон (авторът на първата българска енциклопедия „Рибен буквар“), просветният и църковен деец Неофит Рилски (автор на „Болгарска граматика“ и радетел за създаване на единен български книжовен език) и др. Учениците работиха с исторически текстове и откроиха последиците, настъпили в българското общество след появата на множество образовани българи – как самите те стават проводник на идеята за Освобождение и национална държава. Подчертана бе и ролята на учителите, завършили в Европа и върнали се в родината, за развитието на образованието и държавността.

Свързани статии:

Софийският фестивал на науката събира над 12 000 ученици и изследователи от три континента 62 отличници в петия випуск на програмата „Обучение за ИТ умения и кариера“ Над 19 000 ученици, учители и родители са се включили в програмата „Стъпки заедно“ на МОН и УНИЦЕФ България Средствата за висше образование за 2024 г. надхвърлят 1 млрд. лева