Евелина Славчева е завършила Висшия химико-технологичен институт в София. От 1994 г. работи в Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ (ИИЕС), като в периода 2012– 2015 г. е председател на научния съвет на ИИЕС, а от 2015 г. до 2023 г. е негов директор. През 2012 г. става професор, а през 2021 г. – член-кореспондент на БАН.
Основател и ръководител на секция „Водородни системи с полимерен електролит“. От 2024 г. е ръководител на направление „Водородни енергийни системи“.
Научните ѝ интереси са в областите на електрохимично материалознание, водородни технологии, корозия и защита от корозия, електрохимична сензорика, електрохимично функционално стимулиране. Специализирала е във Великобритания в Националната физична лаборатория, Тедингтън, като стипендиант на Кралското научно дружество, в Германия – стипендиант на фондация „Фолксваген“, Университет Бон, стипендиант на DAAD; 2002-2005 и 2009-2011 – гост-изследовател в Технически университет в Аахен, Германия, втория път като бенефициент по програма „Мария Кюри“ на ЕC за кариерно развитие на утвърдени учени.
Ръководител е на 23 научноизследователски проекта, сред които „Център за компетентност ХИТМОБИЛ – Технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия“; обект от Националната пътна карта за научни инфраструктури „Съхранение на енергия и водородна енергетика“; компонент от Националната научна програма „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“; 5 проекта от рамковите програми на ЕС (координатор за България); 10 проекта, финансирани от Фонд „Научни изследвания“.
– Проф. Славчева, поздравления за Вашия успех. Няма как да избягаме от въпроса как се чувствате като първата жена, председател на БАН?
– Както казах и пред моите колеги веднага след избора, не бих искала този факт да се преекспонира. За заемането на такива отговорни длъжности са важни качествата на отделния човек, а не неговият пол. Разбира се, не мога да не се съглася, че има усещане за някакъв прецедент, за историчност – това е безспорно.
– И още един личен въпрос – каква искахте да станете като малка?
– Не съм имала никога много ясно изградена представа за бъдещето си. Дори когато кандидатствах химия, се колебаех между математика и химия. Всъщност любовта ми към професията се породи едва след като завърших висшето си образование. Дори беше планирано след докторантурата да останем с още няколко колеги на работа като асистенти в Химико-технологичния и металургичен университет (ХТМУ). Но се случиха тези големи промени и вълнения в обществото след 1989 г. и попаднах в БАН. Там направо се влюбих в електрохимията. Така че не съм мечтала като малка за нещо конкретно.
– А представяли ли сте си някога, че ще станете председател на БАН? Как всъщност се решихте на тази стъпка?
– Никога не съм и помисляла подобно нещо. Дори допреди няколко месеца не съм си представяла това. Не беше лесно да взема подобно решение, защото съм била два мандата председател на Общото събрание на БАН, познавам Академията и знам колко сложен организъм е тя. Вярно, добре структуриран, но и много разнороден.
И когато стана ясно, че един колега, който всички очаквахме, че ще се кандидатира, няма да го направи, се оказа, че изборът на кандидати за поста не е толкова голям, защото имаме ограничения за възраст в Академията.
Колеги, които много уважавам, се обърнаха към мен доста настоятелно и казаха, че аз съм подходяща, че мога да се справя. Насърчиха ме и това беше първата причина да приема предложението.
След това обаче настъпи моментът за дълбок размисъл. Когато почнах да осмислям тази идея, си дадох сметка, че имам доста голям административен опит, познавам отвътре нещата и постепенно чувството за дълг надделя.
Много обичам работата си в Академията. Смятам, че хората, които работят в нея, в известен смисъл са привилегировани. Да си учен, не е просто професия. Тук цари по-различна атмосфера. Така че, това са причините да приема предизвикателството.
И трябва да ви призная, че колегите ми от Института по електрохимия и енергийни системи, които, смея да кажа, доста ме уважават, също със смесени чувства приеха този факт. А пък аз имам и екип от млади хора, и още двама докторанти, на които съм научен ръководител и още не са защитили. Обещала съм им да не ги изоставям. Давам си сметка, че ще бъде доста сложно и трудно да съчетавам административната работа и научната дейност, но няма как, ще трябва да се справя.
– Като Ваш основен принцип на работа обявихте приемствеността и модерността. Можете ли по-конкретно да кажете как виждате едно модерно и гъвкаво управление?
– Мисля, че по отношение на общуването между отделните звена на Академията, трябва да засилим електронните средства за комуникация. Смятам освен това да организираме „Дискусионен клуб“ за младите учени и докторантите. Тоест иска ми се двете форми – срещи на живо и използване на модерните техники за комуникация, да не са в противоречие, а да се допълват.
Разбира се, институтите на БАН имат своята самостоятелност в определянето на научните тематики, върху които ще работят. Но ми се иска много по-бързо да се ориентираме към научни тематики, които изисква самият живот.
Научихме се да го правим в последните години, защото и финансирането по различни програми следва тези модерни тематики.
И най-вече мисля, че има много какво да се прави по отношение на връзките с бизнеса и преминаването на нашите разработки от ниво лабораторни прототипи към следващото ниво – неща, готови за внедряване в практиката, за да може да убедим бизнеса, че си струва да инвестира в научна дейност. И не само да сключва договори за услуги, но да влага средства и в научни разработки с тяхно участие.
– Според Вас кои са най-големите предизвикателства, с които ще трябва да се справяте?
– Има две сериозни предизвикателства. Няма да ги подреждам по важност. Първото са сградният фонд и управлението на собствеността. Сградният фонд е в недобро състояние, меко казано. На фона на модерната научна апаратура, с която се сдобихме през последните няколко години, има места, където работната среда не е съвременна. И това ще бъде може би най-сериозното усилие – да направим така, че да обновим сградния си фонд. Особено по отношение на такива места, където дори безопасността на работното място не е на нужното ниво.
Второто предизвикателство са младите кадри и притокът на хора, които желаят да се занимават с наука. Доколкото с университетите в известна се конкурираме за добрите студенти и доколкото тези студенти са си при тях и е нормално да задържат най-добрите за себе си, си мисля, че ние трябва да им предложим повече от добро заплащане.
Смятам, че БАН има крещяща нужда от дом за младите хора, както го нарекох, защото думата „общежитие“ не ми звучи добре. Но много ми се иска и ще направя всичко възможно да изградим собствен дом за млади хора, особено за такива от провинцията, в който те могат да живеят определен срок от няколко години, докато си стъпят на краката. И след това да дойдат следващите. Но да има приятна, модерна, чиста среда. И сега имаме стаи за БАН в един от студентските блокове, но те са стари, непривлекателни. Иска ми се за младите хора в БАН да има нещо по-специално. Включително смятам да проуча как стои въпросът с допълнителни здравни осигуровки или пък ваучери за културни мероприятия. Тоест да се усети, че тази институция е по-различна.
Виждала съм такива хотели към университетите в чужбина и съм живяла в такъв, когато съм била на специализация. В тях има оборудвана малка кухня, перални помещения.
От друга страна, наличието на подобен дом ще бъде полезно, когато привличаме млади хора от чужбина на работа при нас. При постдокторантските програми имаме доста кандидати от страни извън ЕС – Индия, Пакистан. От наукометричните данни, които те представят при кандидатстването си при нас, се вижда, че са учили и работили на престижни места. Но докато се уредят формалностите за работните им визи, половината програма е свършила и те се отказват. За такива хора държавата може да помогне, като облекчи изискванията за издаване на работна виза за учени.
– Кои са най-спешните задачи, с които ще се заемете?
– Сега грижата ми е бюджетът. На заседание на Министерския съвет е приет проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. При определянето на бюджета на БАН е отчетено увеличението на възнагражденията на академичния състав, съгласно приетите изменения в Закона за висшето образование в началото на годината, увеличението на размера на стипендиите на докторантите в редовна форма на обучение, увеличението на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход. Но задължително ни трябват допълнителни средства за специалистите с висше образование и администрацията, защото за тях през 2024 г. не бяха осигурени средства и техните заплати в момента са неудобно ниски.
Страхуваме се това да не доведе до текучество, защото счетоводителите, отделите по човешки ресурси, специалистите ни, които работят с модерна техника, но не са академичен състав, са с доста ниски заплати.
В тази връзка изготвихме становище до Министерството на финансите, в което посочихме, че за гореизброените специалисти ще е необходимо предоставянето на допълнителни средства с цел достигане на средна основна заплата в размер на 1700 лв. Надяваме се на разбиране, защото в парламента нещата могат да отидат както нагоре, така и надолу.
До това разделение се стигна, тъй като в Закона за висшето образоване беше прието нещо, за което БАН настоява отдавна.
Вече 12 години, откакто съм член на Общото събрание на Академията, искаме заплатите ни да се обвържат с някакъв параметър и автоматично да се актуализират. Защото, преди като дойде есента, тръгвахме по улиците да протестираме. Сега в този закон за първи път бяха обвързани заплатите за академичните длъжности със средната работна заплата в бюджетната сфера. За БАН обаче това беше записано само за асистентите. Бяха ни отпуснати средства, така че успяхме да направим нарастваща скала между професор и асистент с малки разлики, не може да са равни заплатите.
Сега остава в някакъв законов акт да се запише, че това важи и за останалите длъжности в Академията. На практика зависим от Финансовото министерство дали това да се случи. Проблемът със заплатите трябва да се реши. Имаме колеги, които на практика извършват научна работа, но не са част от академичния състав – примерно работят с модерна апаратура като високоспециализиран микроскоп, събират данни. Те са висококвалифицирани и ние имаме нужда от тях, а рискуваме да ги загубим.
Ръководният екип в момента ми помага, той ще бъде тук още месец – месец и половина, за да се осъществи плавен преход. Предстои да направя консултации с отделните научни направления, защото ми се иска екипът да бъде балансиран, и да го увелича с един човек, както е било и преди през по-голямата част от времето. Това е другата спешна задача – да си избера заместници и да назнача трети зам.-председател – част от неговите задачи през последните години на практика е изпълнявал председателят. Всъщност през последните години е нямало зам.-председател от хуманитарните направления. А те са изключително важни и с право се чувстват донякъде пренебрегвани. Мисля, че трябва да им се обърне повече внимание, защото продукцията на тяхната дейност някак по-директно може да бъде използвана от държавата – в социологията, в демографията те правят ценни изследвания за България. И ми се иска да се оцени по-високо тяхната работа и тя да се промотира пред държавните институции. Бяха направили много добро демографско изследване, в него имаше и препоръки.
– По повод Ваши думи, че малко е намаляла активността ни по европейските програми, как ще коментирате твърденията, че наука не се прави само с проекти?
– Съгласна съм с това мнение. Проектната дейност в повечето случаи е по-скоро приложно ориентирана, няма проекти за фундаментални изследвания. А те са много важни. В приоритетните дейности съм ги поставила под номер 1, защото единственият финансов инструмент за фундаментални изследвания на ниво държава е Фонд „Научни изследвания“. А неговият бюджет е доста ограничен.
Според мен това трябва по някакъв начин да бъде отразено в атестационните карти на учените, които са фокусирани върху такъв тип изследвания. Те произвеждат много научна продукция. Но докато тези, които работят по проекти, имат и допълнително финансиране, за учените, които правят фундаментални изследвания, такова няма. Навремето е имало вътрешни проекти, но сега не можем да си го позволим. И заради бюджета, и заради това, че проектите са с много стриктни финансови правила. Затова трябва да помислим как да се подпомагат такъв тип учени.
– Кои добри практики, прилагани при предишното ръководство, ще продължите да следвате?
– По отношение на управлението, тук намирам много добре организирана администрация и съм благодарна за това на акад. Ревалски. Той започна и някои много успешни инициативи, като „Наука за бизнес“, която е чудесно място за срещи между учени и бизнесмени. Искам това да се развие още и контактите, които се създават на подобни форуми, да продължат като двустранни със заинтересованата фирма. Защото личният контакт, посещенията на място винаги са полезни.
Много, много ми се иска да реализираме инициативата за преименуване на софийското летище на името на Васил Левски. Министерството на транспорта даде зелена светлина на идеята – това е нещо, от което ще е доволна цяла България.
И друго нещо, което той започна и има известно разбиране от страна на университетите по този въпрос – много наши професори изнасят лекции във висшите училища и ги водят хонорувани преподаватели, а е по-добре да се именуват гост-лектори. Това не е обвързано със заплащането, а е знак на признание.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg