Когато едно дете се завърне от чужбина и не знае български език, при постъпването си в училище да започне само с изучаването на български език. За езиковата му интеграция могат да бъдат предложени пакети с различна продължителност спрямо нивото на владеене на езика. Това стана ясно от думите на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев по време на изслушване в ресорната парламентарна комисия.
„В българската образователна система нямаме т.нар. езикова интеграция. Това е една от промените, обсъждана преди година и половина в Закона за предучилищното и училищното образование, и сега имаме намерение да я предложим като концепция за езикова интеграция пред вас. Ако едно дете не знае български, да започне само с изучаването на езика“, заяви той пред народните представители.
Министър Вълчев подчерта, че преди това трябва да бъде проверено какви са знанията на конкретния ученик. По думите му, могат да бъдат предложени три пакета, които да позволяват интеграцията на децата.
Първият ще бъде насочен към тези, които изобщо не владеят езика. Те могат да започнат с изучаването на между 700 и 900 часа български език. Вторият пакет е за деца, които имат познания – посещавали са българско неделно училище, говорят български език вкъщи, но не могат да учат на когнитивно ниво. Те могат да започнат с 400 – 500 часа езикова интеграция. Третият пакет ще бъде за децата, които имат езикови дефицити. Той може да бъде в 200 часа.
Освен възможността за езикова интеграция остава и възможността за допълнително обучение за преодоляване на образователните трудности.
По думите на министър Вълчев, по-трудната част ще бъде не законовото регламентиране на езиковата интеграция, а създаването на необходима организацията. Защото за нея ще бъде необходимо отпускането на допълнителни средства, допълнителни учители и допълнително групиране на децата.
„Тези деца не трябва да бъдат сегрегирани. Затова обсъждаме възможността, ако едно дете постъпи в I клас и не знае български, то да започне с изучаването на езика, но да може да участва и в часовете по музика и физическо. Трябва да бъде направен механизъм за неговото постепенно включване“, допълни министърът. И увери, че българският език няма да се изучава като чужд език.
На изслушването в комисията стана ясно, че във връзка с борбата със зависимостите сред учениците министърът е утвърдил доклад, който предвижда
да бъдат направени кратки обучения в рамките на 3 часа на всички 72 000 педагогически специалисти в училищата.
Целта е те да могат да проведат лекции и беседи с учениците, за да им кажат какви са опасностите от разпространението на наркотици, за какво да внимават. Всеки учител ще трябва да направи и тематични педагогически съвети и родителски срещи.
Просветният министър отговори и на въпрос, свързан с обявеното намаляване на средствата по Националната програма за оптимизиране на вътрешната структура на персонала, по която се изплащат предвидените в закона обезщетения за педагогическите специалисти при пенсиониране. Той обясни, че те няма да се намаляват. Но по Програмата ще се изплащат половината от сумите за неизползвани отпуски. Другата половина ще осигури конкретната образователна институция.
Министърът коментира и каква е нагласата на Министерството на образованието и науката относно въвеждането на забрани на мобилните телефони в училище. По думите му те не просто трябва да бъдат ограничени в училище, а и родителите трябва да ги скрият у дома.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
