170 години просвета в Костинброд

През настоящата година Първо ОУ „Васил Левски“ в Костинброд отбеляза своята 170-годишнина с концерт–спектакъла „Мост на поколенията“.  В ролята на водещи на празника влизат настоящи и бивши възпитаници от различни поколения. Учениците от випуск 1977 с песен за Костинброд  и учителите от 2000 г. от знаковата фолклорна група „Петруна“ поздравяват гостите с песни, а децата от V и VI клас рецитират стихове на местния поет и бивш възпитаник на училището Асен Димитров под надслов „Моето любимо училище“. С тържествено посрещане е почетен и авторът на текста и музиката на училищния химн „Училище с нищо несравнимо“ – бившият учител по музика и композитор Стоян Димитров. С електронна презентация е представена историята на училището и учителския колектив  във времето, както и видеообръщение от бивш знаков учител по география Григор Димитров и бивша възпитаничка на училището, известна сега музикантка в Брюксел, Клементина Гецова. В края на концерта на сцената излизат всички настоящи учители и ученици от I клас, облечени в знак на единство в еднакви цветове  – тъмносиньо и бяло, под звуците на „Многая лета“.

„С много нетърпение очаквахме своя празник. Нашето училище е най-старото в региона – на 170 години“, разказва за „Аз-буки“ директорката на Първо ОУ „Васил Левски“ в Костинброд Даниела Борисова-Милутинович. Това е причината през септември на целия випуск първокласници в първия учебен ден да връчат медали с надпис „Юбилеен випуск“.

За организацията на събитията, свързани със 170-годишнината на школото, отговаря специално и предварително излъчен инициативен комитет.

Програмата е богата и разнообразна, като не липсват и събития, посветени на патрона на училището – Васил Левски. Сред най-значимите от тях е активното участие в дарителската кампания за набирането на средства за издигането на паметника „Васил Левски – минало и бъдеще“ в града.  Високата около пет метра скулптурна композиция изобразява Апостола в цял ръст и е разположена в непосредствена близост до сградата на училището, а зад него има арка от неръждаема стомана, наречена „Арка на бъдещето“.

„Този паметник е много добра придобивка за района на нашето училище, тъй като в момента то не е с много добра локация. Навремето районът е бил центърът на града, а сега се намира в покрайнините му. Благодарение на паметника територията се облагороди с паркове и градинки и най-важното – повече хора започнаха да идват тук“, разказва директорката. Категорична е, че откриването на монумента е значимо събитие не само за нея, но и за учениците и учителите в Първо ОУ „Васил Левски“.

През март се провежда традиционният за училището и очакван с нетърпение от възпитаниците му Ден на талантите. „Това е възможност всяко дете да покаже какво може и в какво е най-добро“, обяснява моята събеседничка. Спомня си, че самата тя е инициатор за провеждането на такъв ден в училище. Залага го още в директорската си програма, с която кандидатства за поста преди години. До ден-днешен вярва, че трябва да помага на всяко дете да развие таланта си.

Голямата награда в това празнично издание на конкурса отива при Виктория Григорова от V клас.

Тя показва, че освен да пее и танцува, умее и да пише. Момичето съчинява прекрасно стихотворение за патрона на училището, което дори намира своето достойно място в празничния брой на училищния вестник „Бъди в час“. Той излиза на всеки празник и се списва от учениците от клуба „Млад журналист“. Тази година в него публикуват и спомените на своите баби и дядовци от времето в училище.

Директорката с умиление си спомня един от разказите, в които една баба разказва, че най-значимият ѝ спомен от времето в училище е как е избрана да носи знамето. „А сега, когато имаме тържества, много трудно се намират деца, които искат да бъдат знаменосци“, казва тя. Посочва, че повечето от тях не искат да се ангажират с тържества поради липса на време или желание. „Трудно асимилирам това! Как може, когато си избран за пример на подражание за другите, да не искаш да участваш в тържеството“, обяснява директорката.

От позицията на опита си наблюдава едно погрешно разбиране на образователната система сред обществото. „Внушихме им, че училището е забавление, а учителят е аниматор“, посочва тя. Все по-често чува от децата думите „Не искам да помня“ или „Не ми е интересно“. Самата тя става свидетел и наблюдава отблизо как от ден на ден разликата в ценностите на поколенията – това на бабите и дядовците и това на децата, които в момента растат и се обучават в училище, става все по-голяма. И без да посочва кое е правилно и кое грешно, обяснява, че учителите трябва да се опитат да опознаят учениците си и да ги разберат, независимо колко всъщност са различни от тях. „Само ако се поинтересуват от нещата, които и вълнуват и децата, ще успеят да стигнат до тях и да им предадат знанията и уменията, които наистина им трябват и ще им послужат в живота“, обяснява моята събеседничка. И посочва, че бъдещето е за хората, които умеят бързо да се адаптират в бурните времена, в които живеем.

Освен това децата много добре разбират кога един учител наистина се интересува от тях, и го оценяват.

Поредното доказателство за това е тазгодишната награда „Учител на годината“. За организацията отговаря Училищният парламент. Учениците чрез тайно гласуване излъчват победител. Единственото условие е да посочат защо го избират.

„Тенденцията е, че децата харесват учителите, които имат човешко отношение към тях. Дефицитът днес е отношението, разбирането и вниманието“, обяснява моята събеседничка. На мнение е, че независимо че времето върви в посока на дигиталните перспективи, не трябва да се пренебрегва човешкият фактор.

Тазгодишният „Учител на годината“ е преподавателят по български език и литература Анелия Викторова. Първия срок на учебната 2024/2025 г. тя е в болничен след тежка операция. Сама избира да се върне в час, независимо че е можела да остане у дома и да продължи болничния си, защото иска да подготви учениците си за Националното външно оценяване след VII клас. „Учениците ни единодушно я избраха с обосновката на въпроса защо – „защото тя се върна при нас и е много добър учител“, обяснява тя.

Преди броени дни в училището правят първа копка на физкултурен салон. В него ще има зали за баскетбол, волейбол, народна топка и помощни помещения с обща площ 630 кв. м. Салонът ще бъде изграден в периода 2025 – 2027 г., като стойността на проекта е 2 500 000 лв. с дофинансиране от Община Костинброд. „И независимо че в училището през годините нямаше условия за спорт, от нашето училище са излезли много спортисти“, обяснява Борисова. Всички много се гордеят с бившия си ученик и първи почетен гражданин на Костинброд – бронзовия медалист по борба от Олимпийските игри в Москва 1980 г. Павел Павлов.

Първо ОУ „Васил Левски“ е и единственото училище в България, където се изучава унгарски език.

Той се предлага като факултативно избираем предмет за учениците от I до VI клас.

„Унгарското правителство много ни подкрепя чрез Посолството на Унгария в София и Института „Лист“ (Унгарския културен институт София), казва директорката. През 2024 г. тя е удостоена с унгарското отличие „Златен кръст за заслуги“.

Понастоящем часовете там се водят изцяло от служители на Института, тъй като у нас преподавателите с унгарски език са твърде малко. Преди години са преподавали студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но с времето сами се отказват, тъй като не им е финансово изгодно да пътуват до Костинброд и обратно веднъж седмично. Друг е въпросът, че и броят на студентите в специалността „Унгарска филология“ не е голям. Точно затова директорката вярва, че нуждата от изучаването на унгарски език е от изключително значение за нейните възпитаници. „Унгарският език им отваря вратите към много работни места“, категорична е тя.

Даниела Борисова-Милутинович:

„Като общество, не полагаме достатъчно усилия да опознаем новото поколение деца. Те са много по-различни от нас във всяко отношение, дори и физиологически. Децата вече не могат да запазят концентрация повече от 10 минути. Такава е физиката им. А един урок е 45 минути. Като преподавател по история, давам пример от моята педагогическа практика – няма как в един учебен час да преподадеш целия материал за Второто българско царство. А тематично той е разпределен в една урочна тема. Няма как учениците да разберат материала, а какво да говорим за запомняне на дати и факти. Обичам учениците си и най-много ме боли от това, че един ден, като застанат пред свои връстници от други националности, няма да успеят да защитят своята националност на българи със солидни знания и факти. Искам да се чувстват силни и горди, че са българи.

Не искам да звуча песимистично! Истински вярвам, че днешното поколение има други таланти, които ще им помогнат да успеят в живота и да се развият като личности. Въпросът е, че ножицата в различията в разбиранията, мисленето и ценностната система между поколенията не ни позволява като учители да бъдем адекватни преподаватели за новото поколение ученици, защото нито в нормативната уредба, нито в неписаните правила има задача „Да ги опознаем, информирайки се непрекъснато“ – „Да променяме нагласите си, променяйки се!“.

Свързани статии:

Споделена градина, споделена трапеза Дъжд от книги Награди за талантите на Кюстендил Опичай си акъла и ще си опечеш работата