За цвета на светлината

Симеон СТЕФАНОВ*

От гледна точка на езикознанието дублетността е явление, при което съществуват две приети форми на една и съща дума в езика. Но дублетността не е присъща само на съвременното състояние на езика, а се наблюдава и в неговия исторически развой.

Етимологичните дублети са думи в даден език, които водят началото си от една и съща изчезнала или реконструирана, т.е. писмено незасвидетелствана праформа.

Една от възможните причини за формалното различие днес са промените, настъпили в процеса на историческия развой на даден език. Поради това от съвременна гледна точка никой не би предположил, че следните думи според най-разпространената и общоприета днес етимологична хипотеза произхождат от една и съща обща праформа: цвят¹ ʼсвойство на едно тяло да предизвиква определено зрително усещане в съответствие със спектралния състав на отразеното или изпускано от него излъчване, например червено, синьо, зелено и др.’, цвят² ‘част от растение, съставена от венче, обикновено с обагрени листа, които обкръжават плодник и тичинки, служеща като орган за размножаване’ и свят ʼ(само ед. ч.) цялата материална действителност, вселена, всемир; (само ед. ч.) Земята и хората, които я населяват; остар. светлина’ (именно последното значение е основно в старобългарски).

Общоприето е предположението за връзка между индоевропейската праформа със значение ‘цвят; цъфтеж; цвете’, от която произлиза думата цвят,

и индоевропейската праформа със значение ‘бял; светъл’, от която се развива свят ‘светлина’. Общославянско днес е значението ‘цвят (част от растение)’, а значението ‘цвят (свойство на всяко тяло)’ се среща само в български, руски и отчасти в словенски език.

От известното в науката може да се предположи словообразувателно и семантично обусловена фонетична промяна в праславянски или индоевропейски, от което можем да заключим, че „цветът на светлината“ най-вероятно е възприеман от древните хора като бял, или противоположен на тъмнината.

*Д-р Симеон Стефанов работи в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при Българската академия на науките.

Свързани статии:

20 април – неучебен, но присъствен ден в училищата За сродните думи на сутрин Защо индийска нишка, а не индианска нишка За произхода на думата спа