Магдалена Ананиева, началник на РУО – Русе: Резултатите са много по-устойчиви, когато решенията се вземат в диалог

Магдалена Ананиева е вр.и.д. началник на Регионалното управление на образованието – Русе, от октомври 2026 г. Преди назначаването си е старши експерт по БЕЛ в отдел „Организационно-методическа дейност и контрол“ на РУО – София-област.  Завършва „Управление на образованието“ в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Професионалният ѝ път започва през 1990 г. като учител, а от 2016 г. работи като експерт в образователната система. Има дългогодишен опит в преподавателската дейност, образователната администрация, методическата подкрепа на педагогическите специалисти и контрола върху дейността на образователните институции.

Запазване на добрите традиции, спокойствие в образователната система и засилване на методическата подкрепа за учителите – това са сред основните приоритети на новия началник на Регионалното управление на образованието в Русе Магдалена Ананиева. В интервю за „Аз-буки“ Ананиева говори за предизвикателствата пред училищата и детските градини, за необходимостта от по-ефективно приобщаващо образование, за новите методи на преподаване и за ролята на партньорството между образователните институции.

– Г-жо Ананиева, поемате ръководството на Регионалното управление на образованието в Русе след натрупан професионален опит в Софийска област. Какво Ви мотивира да приемете това предизвикателство?

– За мен най-важното е да има приемственост и спокойствие в образователната система. Познавам добре сферата на образованието и вярвам, че натрупаният професионален и организационен опит може да бъде полезен за работата на Регионалното управление.

Сред направленията, на които държа особено много, са работата с родителите, взаимодействието с педагогическата колегия, повишаването на квалификацията на учителите. И най-вече работата с детските градини.

Убедена съм, че основите на успешното образование се поставят още в най-ранна възраст. Това, което се случва в детската градина, има изключително важно значение за цялостното развитие на детето и за неговата подготовка в училище. Затова е необходимо да обръщаме специално внимание както на развитието на децата в първите възрастови групи, така и на подготовката им за постъпване в I клас.

– Кои са първите Ви задачи и какво бихте искали да постигнете още през настоящата учебна година?

– На първо място, бих поставила продължаването на добрите традиции в образователното дело на Русе. Областта има сериозни постижения и е важно те да бъдат съхранени и да се надграждат.

Една от първите конкретни задачи, по които работихме, беше подготовката и изпращането в срок на проекта за държавния план-прием за област Русе. Това е изключително важна дейност, защото от нея зависят организацията на обучението и възможностите за избор пред учениците.

Друг основен приоритет е осигуряването на спокойна и предвидима среда за работа в образователните институции. Искам да поставим силен акцент върху методическата подкрепа за педагогическите специалисти, без разбира се, да подценяваме контролните функции.

В тази връзка, вече започнахме майсторските класове за настоящата учебна година. Те са толкова важни, тъй като дават възможност учителите да обменят опит, да видят конкретна практика, да обсъдят нейното приложение и да преценят как да я адаптират към собствената си работа.

Сред важните задачи е и доброто изпълнение на държавния план-прием, за което Русе има утвърдени традиции. Предстои и провеждането на конкурси за директори на образователни институции. За мен е важно тези процедури да протичат законосъобразно, обективно и при спазване на установените правила.

– Русенска област традиционно се нарежда сред регионите с добри резултати от националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити. На какво се дължи тази устойчивост и какво показват резултатите за качеството на образованието?

– Следя образователните резултати в страната от години и Русе винаги ми е правил впечатление с устойчиво доброто си представяне. Областта традиционно се движи сред първите пет в национален план.

Разбира се, когато сравняваме отделните области, трябва да отчитаме техните специфики – структурата на училищната мрежа, социалната среда, особеностите на образователните институции и състава на учениците. Не бива механично да съпоставяме региони, които имат съвсем различни предизвикателства.

Това обаче не променя факта, че Русе успява да поддържа устойчиво високи резултати. За мен това е показател за сериозна и последователна работа на педагогическите екипи. Нашата задача е да подкрепим тези усилия и да създадем условия добрите практики да продължат да се развиват.

– В кои направления виждате най-голяма необходимост от целенасочена подкрепа за училищата и педагогическите специалисти?

– На първо място, бих посочила приобщаващото образование. И тук нямам предвид единствено работата с децата и учениците със специални образователни потребности.

Приобщаващото образование има много по-широк обхват. То е свързано с осигуряването на подходяща образователна среда и подкрепа за всяко дете, което среща затруднения или се нуждае от допълнително внимание. Затова е необходимо да продължим да развиваме приобщаващите практики и да подкрепяме училищните екипи при тяхното прилагане.

Изключително важна е и методическата подкрепа за учителите. Те трябва да имат възможност да споделят трудностите, с които се сблъскват, да получават професионална помощ и да обменят работещи решения със своите колеги.

– Като специалист по български език и литература, какво бихте поставили във фокуса на работата за повишаване на четивната грамотност?

– Четенето е в основата на образованието. Затова смятам, че трябва да използваме всяка възможност да насърчаваме интереса към книгите и да показваме на децата, че четенето може да бъде удоволствие, а не само учебно задължение.

Вече разговарях с няколко директори и предложих лично да се включа в инициативите по повод предстоящата Седмица на четенето. Това е един от начините да покажем, че четенето ни свързва и че интересът към литературата може да бъде споделен.

Заедно с колегата Роси Гойчева, която е експерт по български език и литература в РУО, ще продължим добрите традиции и вече утвърдените инициативи в тази област.

Има много интересни примери как четенето може да бъде свързано с практически дейности и с интересите на учениците.

Предстои например представянето на книга с рецепти, подготвена с участието на ученици от ПГ по туризъм „Иван Павлов“ в сътрудничество с Държавен архив – Русе. Рецептите са издирени в архивни материали, а самата инициатива показва как чрез работата по конкретен проект учениците могат да бъдат привлечени към четенето, проучването и осмислянето на текстове. Това е особено ценно, защото подобни дейности могат да ангажират и по-големите ученици, за които традиционните форми на насърчаване на четенето невинаги са достатъчно привлекателни.

– Споменахте майсторските класове за учители. Има ли методика или практика, която Ви е направила особено силно впечатление?

– Да, и то съвсем наскоро. Един от майсторските класове е посветен на мнемониката и ейдетиката в обучението по български език и литература. Чрез тази система от техники се стимулират запомнянето и усвояването на информация. Методиката се прилага от преподавателя по български език и литература в ОУ „Никола Обретенов“ в Русе Росица Петрова.

Имах възможност да присъствам на част от заниманията, и останах изключително впечатлена от начина, по който е организирана работата. Подходът е интересен, ангажиращ и дава възможност учебният материал да бъде представен по различен начин. Самият преподавател е надграждал познанията си за тази методика и я използва във всекидневната си работа с учениците.

Подобни примери заслужават да бъдат популяризирани. Те показват, че в училищата има много мотивирани учители, които търсят нови решения и не се ограничават само с традиционните методи на преподаване.

– Едно от големите предизвикателства пред образователната система е осигуряването на съпоставимо качество на образованието в областния град и в малките населени места. Какви възможности виждате за намаляване на различията?

– Това действително е сериозно предизвикателство. В областния град обикновено са концентрирани повече възможности, а родителската ангажираност и участието в образователния процес имат своите особености. В по-малките населени места условията могат да бъдат различни.

Русенска област обаче има определено предимство –разстоянията между населените места не са толкова големи. Това улеснява взаимодействието между училищата и позволява по-активно да се организират общи инициативи.

Освен чрез методическата подкрепа и майсторските класове можем да работим и чрез партньорствата, които вече са изградени с местните администрации и с Русенския университет.

За мен е важно в съвместните дейности да участват не само учениците от Русе, но и децата от останалите населени места в областта.

Впечатление прави и това, че в редица училища извън областния град работят млади педагогически екипи. Има добри примери за сътрудничество с неправителствени организации, включително с Център „Амалипе“ и „Заедно в час“. Това са възможности, които трябва да бъдат използвани и развивани.

– Какви решения смятате за устойчиви за училищата с намаляващ брой ученици?

– Смятам, че добрите управленски решения трябва да бъдат насочени към търсенето на възможности децата да бъдат задържани в малките училища, а не закриването им да се разглежда като първо решение. В малкото училище често има атмосфера, по-близка до семейната среда. Учителите познават добре децата и техните семейства, а индивидуалното внимание може да бъде много по-силно изразено. Разбира се, за да бъдат устойчиви тези училища, е необходима целенасочена подкрепа.

Възможности предоставят различните национални програми и проекти на Министерството на образованието и науката, включително тези, които започват още от детската градина и са свързани с осигуряването на равен старт и приобщаващо образование.

Важна е и модернизацията на учебната среда. Дори в училища с по-малък брой ученици вече са изградени STEM кабинети. Това създава възможности за по-интересно обучение и за развиване на практически умения.

Необходимо е да търсим решения, които отчитат спецификата на всяко населено място и потребностите на неговите деца.

– Русенският университет е естествен партньор на училищата в региона. Как виждате ролята му за професионалното развитие на педагогическите специалисти?

– Между Регионалното управление на образованието и Русенския университет вече има изградено много добро партньорство. Моята задача е то да продължи и да се развива. Проведох официална среща с ръководството на университета, на която обсъдихме възможностите за продължаване на съвместните инициативи и добрите практики.

Висшето училище е важна част от образователната среда в региона. То може да бъде място за срещи, професионален обмен и съвместни дейности между преподаватели, учители и ученици.

Ще продължим да използваме възможностите за организиране на различни инициативи, включително събития на училищата и детските градини в университетската среда. Вярвам, че подобно взаимодействие има значение и за младите преподаватели, защото им дава възможност да се чувстват част от по-широка професионална общност.

– Професионалното и дуалното образование са особено важни за икономическото развитие на Русенска област. Как оценявате развитието им и доколко училищата успяват да отговорят на потребностите на бизнеса?

– Русенска област има с какво да се похвали по отношение на дуалното образование. Още в първите ми посещения на образователни институции имах възможност да се запозная с много добри практики в тази сфера. В областта има натрупан опит, който заслужава внимание. Това е добра основа за продължаване на работата и за разширяване на възможностите пред учениците да придобиват професионални знания и практически умения.

– В много училища вече са изградени нови STEM кабинети. Как трябва да се оценява ефектът от тази инвестиция?

– Предстои да видим в дългосрочен план какъв ще бъде ефектът от новата образователна среда върху подготовката и уменията на учениците. Но това, което ми направи много добро впечатление при посещенията в няколко училища, е, че STEM кабинетите действително се използват всекидневно като част от образователния процес  по предварително изготвени графици.

Това е много важно. Защото не е достатъчно да изградим модерна материална база. Необходимо е тя да бъде част от реалната работа на учителите и учениците. Именно тогава инвестицията придобива смисъл – когато създава условия за по-интересно обучение, за практически занимания и за активно участие на учениците.

– В работата на Регионалното управление има две важни направления – контролът и методическата подкрепа. Как ще намерите баланса между тях и свободата на училищните екипи да предлагат собствени решения?

– За мен диалогът е най-добрият начин да стигнем до правилните решения и след това да ги реализираме успешно.

Разбира се, ще уважавам свободата на училищните екипи да предлагат свои идеи и решения. Директорите и учителите най-добре познават конкретната среда, в която работят, както и потребностите на своите ученици. Контролната дейност е необходима, но тя не бива да измества методическата подкрепа и професионалното взаимодействие.

Важно е Регионалното управление да бъде институция, към която колегите могат да се обръщат не само когато възникне проблем, но и когато имат нужда от съдействие, консултация или професионален съвет.

В крайна сметка, всички работим за една обща цел – да осъществяваме успешно образователната политика и да създаваме най-добрите възможности за развитие на децата и учениците.