Светлинно научно шоу преобрази фасадата на БАН

Институтът по математика и информатика към Българската академия на науките (ИМИ – БАН) посреща водещи изследователи и професионалисти от цял свят, работещи в сферата на дигиталното културно наследство, музейните колекции, управлението на данни, изкуствения интелект и новите технологии.

Четвъртата международна конференция Museum Big Data 2026 се организира от ERA Chair по проект FOCUS за дигитално културно наследство към ИМИ – БАН, в тясно сътрудничество с Изследователската лаборатория по музеология към Йонийския университет, Гърция. На тазгодишното издание на форума се представят над 50 научни доклада, изготвени от 132 автори от 32 държави.

Събитието е ориентирано към насърчаване на висококачествени изследвания и създаване на ценни професионални контакти в този нововъзникващ и динамичен сектор. Конференциите от поредицата Museum Big Data (MBD) се провеждат успешно от 2019 г. насам.

В рамките на конференцията се провежда и Есенна школа за докторанти и млади изследователи

на тема „Приложение на изкуствения интелект в библиотеките, музеите, архивите и галериите“. В нея участват 25 изследователи в начален етап на кариерата, докторанти и млади специалисти, които се интересуват от творческото и критично използване на изкуствения интелект в галерии, библиотеки, архиви, музеи и в сектора на културното наследство.

Друг акцент в програмата е майсторски клас на тема „3D дигитализация и 3D мапинг“. Проявата е посветена на съвременните тенденции в 3D дигитализацията, картографирането и иновативните приложения на изкуствения интелект в културното наследство. Майсторският клас е насочен към музейни специалисти и изследователи.

Фасадата на Българската академия на науките се превърна в пространството за визуален разказ, изграден чрез тримерни дигитализации на културното наследство. Впечатляващата аудио-визуална прожекция с 3D мапинг привлече вниманието на минувачите.

„Това не е просто технологична демонстрация, а нов начин да представим културната памет пред обществото чрез архитектура, светлина, образ и движение“, отбелязва доц. Милена Добрева, ИМИ – БАН, и Университет „Стратклайд“, Великобритания.

През 2000 г., когато Институтът по математика и информатика на БАН все още прави началните си стъпки към създаването на първия професионален център за дигитализация на културното наследство у нас, тя представя тези начинания на конференция. Тогава озаглавява доклада си „Знае ли светът, че и ние нещо сме му дали?“.

„Заглавието беше едновременно въпрос и предупреждение. А отговорът зависи от всички нас. Защото отсъствието на нашата култура от европейското дигитално пространство означава и нейната невидимост“, подчертава доц. Добрева.

Добавя, че през последния четвърт век голяма част от професионалните ѝ усилия са насочени към две привидно прости цели: това, което се дигитализира, да бъде качествено, и това, което е дигитализирано, да стане видимо.

Според поставените цели до 2030 г.

България трябва да предостави над 130 000 тримерни обекта на европейското пространство от данни за културното наследство.

До съвсем скоро страната ни е представена в Europeana само с един тримерен обект на Мадарския конник, включен през 2024 г. в рамките на кампанията Twin it!

Ръководителят на лабораторията за 3D дигитализация и инфраструктурен анализ проф. Иван Георгиев разказа за дейността й. Основна цел е провеждане на теоретични и приложни изследвания с използване най-съвременни средства за 3D дигитализация и визуализация. Моделите, които оживяват на фасадата на БАН, са създадени вследствие на съвместна работа. Учените от БАН си партнират активно с научни организации и галерии.

Директорът на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна Радка Калчева говори за ролята на националния агрегатор, която библиотеката изпълнява. Както и за дейността, която извършват между доставчиците на данни и Europeana. Екипът на библиотеката дава методическата и техническата помощ на всеки, който би желал да подаде данни към Europeana. Той осигурява и инфраструктурата, с която тези данни да могат да бъдат изтеглени от европейската мрежа и да бъдат въведени в огромна хетерогенна база данни.

„Повече от 16 години полагаме усилия българското културно наследство да бъде достъпно в европейската мрежа Europeana. Работим с много библиотеки и към настоящия момент 86% от българското съдържанието в Europeana са текстове, останалата част са изображения. Допреди дни имахме само един-единствен 3D обект, Мадарския конник. От два дни вече имаме 54 благодарение на Музея в Троян, които се престрашиха да си подадат обектите, да станат видими в Europeana“, подчертава Радка Калчева.

И допълва, че е щастлива, че това е първият музей, който направи подобна крачка. Защото не е тайна, че в България повечето музеи са консервативни и имат имагинерен страх да не загубят някакви данни.

„Но чрез Europeana данните стават повече видими, музеите стават по-познаваеми“, отбелязва Калчева.

Работата по проект „Фокус“ в рамките на ИМИ – БАН, е насочена към интегрирането на принципите на отворената наука и отворените иновации в опазването и представянето на културното наследство. Това определя и водещата роля на Института като основен домакин и организатор на форум, чийто фокус попада върху 3D дигитализацията на културното наследство. Тове е една от най-бързо развиващите се и стратегически важни сфери в европейската политика за цифрово културно съдържание. Проектът предвижда създаването на нова изследователска катедра, наречена „Насърчаване на цифровото културно наследство чрез отворени иновации и отворена наука“.

България притежава едно от най-разнообразните културно-исторически наследства в Европа, обхващащо повече от 7 хилядолетия човешка история.

От праисторически селища и тракийски светилища до римски градове, средновековни столици, градско наследство от османския период, архитектурни паметници на културата от миналия век и обекти от епохата на социализма. Страната ни е уникален кръстопът на култури, традиции и исторически пластове.

Музейният сектор в България включва над 300 музеи, галерии, архиви и обекти на културното наследство: от големи национални институции до регионални музеи, както и специализирани сбирки в областите археология, история, етнография, изкуство и природно наследство. България е дом и на 10 обекта, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Сред тях има както материални като Стария град на Несебър и Ивановските скални църкви, така и нематериални като традиционното българско хорово пеене.

През последните години институциите, занимаващи се с културно наследство в България, все по-активно се насочват към дигитализацията, дигиталното съхранение и подходите, базирани на данни, често в тясно сътрудничество с университети, Българската академия на науките и европейски научноизследователски инфраструктури.

Същевременно много от тези институции са изправени пред предизвикателства, свързани с оперативната съвместимост на данните, дългосрочната устойчивост, развитието на уменията и интеграцията в по-широки екосистеми за отворена наука.