„Държава, която иска да бъде технологична, трябва преди всичко да бъде държава на математиката – с добри учители, силни университети и научни институти, на които гледа не като на разход, а като на инвестиция с най-висока възвръщаемост.“ Това посочи президентът Илияна Йотова, която откри петото издание на Международната конференция „Дни на математиката в София“, която се провежда под неин патронаж.
Държавният глава подчерта още, че форумът не се включва в общия хор, в който обикновено се говори за „изтичане на мозъци“, а гради мостове. По думите ѝ международната конференция, която се провежда от 2014 г. насам на всеки три години, е повече от научна програма – тя създава общност от учени.
„Достатъчно е да погледнем носителите на наградата на Института по математика и информатика – млади български учени, утвърдили се във водещи международни университети. Тези учени са нашата гордост, но и си задаваме и въпроса какво не сме дали още на българската наука, за да можем да имаме такъв тип работа и открития и тук, в България“, заяви президентът.
Тя изтъкна, че страната ни има какво да предложи, и припомни българската традиция, която започва от първите математически олимпиади и стига до днешните центрове за изкуствен интелект.
„Имаме и поколение, което не чака да порасне, за да побеждава. То вече е сред победителите“, отбеляза държавният глава. Тя посочи за пример успеха на ученика от Софийската математическа гимназия Никола Веселинов, спечелил наскоро първо място на престижен световен форум за млади изследователи в САЩ.
„Такива успехи не идват от само себе си. Зад тях стоят учители, ментори, школи, градени с десетилетия труд“, изтъкна президентът Йотова.
Тя благодари на професорите и учените, които работят с младите хора. И посочи, че президентската институция е приела патронажа на форума с дълбокото убеждение, че той е инвестиция в най-ценния ресурс на всяка нация – мислещите хора.
„Нека дните на математиката в София бъдат и дни на България в световната наука“, заяви още държавният глава.
„България има всички основания да се гордее с традицията си в областта на математиката. За поколения българските математици имат значителни приноси сред международната научна общност, а нашите млади таланти продължават да носят отличия от най-престижните международни състезания“, каза в приветствието си заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева.
По време на откриването на форума беше обявен и носителят на Наградата по математика на Института по математика и информатика за 2026 г., която се присъжда на всеки три години на български изследовател на възраст до 40 години за високи постижения в областта.
През тази година неин лауреат е д-р Евгени Димитров от Университета на Южна Калифорния, САЩ, съобщи акад. Юлиан Ревалски, който е председател на Комитета за наградата. Д-р Евгени Димитров е отличен за неговия принос в изследванията в областта на теорията на вероятностите. Неговите изследвания помагат за обяснението на сложни случайни явления, възникващи в математически модели на растящи интерфейси и случайни матрици. Той е и един от световните лидери в бързо развиващата се теория на ансамблите на Гибс (Gibbsian line ensembles).
Д-р Димитров е асистент-професор по математика в Университета на Южна Калифорния, доктор по математика от Масачузетския технологичен институт (MIT) и възпитаник на Принстънския университет. През 2008 г. печели бронзов медал от Международната олимпиада по математика и сребърен от Балканската олимпиада по математика.
Повече от 200 учени от над 30 държави представят нови резултати в класически и модерни области на математиката и информатиката по време на Международната конференция. Организатори на форума са Институтът по математика и информатика при БАН, съвместно с Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Съюза на математиците в България.
До края на седмицата български учени и международни специалисти ще очертават нови насоки и ще анализират последните научни постижения в класическите и съвременните области на математиката и информатиката.
Научният форум има ключова роля за укрепването на връзките с българската математическа диаспора. Той създава среда за съвместни изследователски дейности, обмен на знания и решаване на актуални предизвикателства.