
Може ли една сграда да разказва истории? Как архитектурата съхранява паметта за миналото и как определя начина, по който живеем? Къде е границата между строителството и изкуството? Тези въпроси бяха в центъра на представянето на специалния брой на научното списание „Философия“, издавано от Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“.
Събитието се проведе на 10 ноември в Софийския арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и събра представители на академичната, архитектурната и културната общност. Дискусията бе водена от д-р Надежда Джакова, завеждащ филиал САМСИ. Броят, посветен на архитектурата и философията, е с гост-главен редактор проф. д.а.н. арх. Бойко Кадинов. Авторите разглеждат архитектурата не само като проектиране на сгради, а като израз на ценности, културна памет и обществена отговорност.
Визуалното оформление на специалния брой на списание „Философия и архитектура“ е дело на дизайнера Росен Йорданов.
Представянето се състоя сред произведенията от изложбата на проф. Кадинов „Архитектурата – възможно(то) изкуство“. Експозицията включва 27 негови проекта, представени чрез макети, чертежи, скици, видеа и инсталации. Самият музей е реконструиран през 2011 г. по проект на архитекта, което придаде допълнителен смисъл на срещата.
„Философията стои над формата и функцията“
С тази позиция проф. Кадинов обобщи разбирането си, че архитектурата не се изчерпва с квадратни метри и строителни параметри. Тя трябва да има собствен език, да отправя послания и да предизвиква размисъл. Архитектът разказа как в разговор с главния редактор на „Философия“ проф. Владимир Градев възниква идеята за брой, в който архитектите да говорят не толкова за конструкциите, колкото за идеите зад тях. Предизвикателството било да излязат от обичайния професионален език и да направят темите си достъпни за по-широка аудитория.
„Архитектурата трябва да говори и тя да говори през едни други, много езици“, подчерта проф. Кадинов.
Проф. Градев определи изданието като жест на признателност към архитекта по повод неговата 70-годишнина, но и като възможност за истински разговор между различни научни и творчески дисциплини. „Архитектурата за проф. Кадинов никога не е била просто техника на строежа. Тя е памет и проект, свобода и отговорност, дом и хоризонт“, посочи той.
Сред международните автори в броя са арх. Данте О. Бенини от Италия, проф. арх. Октавио Местре от Испания и Тиери Опикофер. Участват още проф. Тодор Кръстев, доц. Георги Лозанов, арх. Климентин Чернев, доц. Панайот Савов, доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова, Ивана Каменова и проф. Кадинов. Според проф. Градев изображенията в изданието са не просто илюстрации, а част от самия разказ за пространството. Той благодари на авторите и на д-р Яна Митева за работата по подготовката на броя.
Архитектурата като памет и възпитание
В дискусията проф. Тодор Кръстев постави въпроса за опазването на културното наследство. Той припомни Венецианската харта от 1964 г. и заложения в нея принцип историческите паметници да бъдат предадени на следващите поколения със съхранена автентичност. Като пример за сложната връзка между пространство и историческа памет посочи бившия лагер „Белене“ на остров Персин. Как едно място, белязано от травматични събития, може да бъде съхранено и превърнато в пространство за осмисляне на миналото? Този въпрос стои и в основата на статията му „Архитектура на паметта“.
За друго въздействие на архитектурата говори арх. Климентин Чернев. Според него фасадите, улиците и обществените пространства влияят върху естетическите нагласи и поведението на хората. В този смисъл архитектурата може да бъде и „невидим възпитател“ – да създава принадлежност и възможности за общуване или, обратно, да отчуждава жителите от средата им. „Няма архитектура без философия. Просто няма такова нещо“, беше категоричен доц. Панайот Савов.
Международен поглед към бъдещето на градовете
Проф. арх. Октавио Местре от Барселона представи преобразяването на каталунската столица през последните десетилетия. След възстановяването на демокрацията градът инвестира в паркове и обществени пространства, а по-късно – в инфраструктура и жилищни сгради. Опитът му показва, че развитието на градската среда изисква последователна визия. Архитектът обърна внимание и на актуалния проблем с недостъпните жилища за младите хора. Според него качеството на един град не се измерва само с емблематичните му сгради, а и с възможността гражданите да ползват общите пространства.
Темата за бъдещето продължава и в разработката на ректора на Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова и Ивана Каменова. Двете авторки разглеждат устойчивите и интелигентните градове и въпроса как дигиталните технологии могат да подобряват ежедневието, без да изместват човешкото измерение. Умната инфраструктура и автоматизираните системи са възможност, но и повод да се мисли за свободата, социалните връзки и принадлежността към средата.
Ролята на науката и Издателството
Директорът на НИОН „Аз-буки“ Емил Спахийски определи специалния брой като пилотен проект, който показва как научното знание може да бъде представяно по достъпен и увлекателен начин. Той подчерта необходимостта от връзки между философията, архитектурата, изкуството и образованието, както и от насърчаване на младите хора да мислят смело и да отстояват творческите си идеи.
Според него, ако архитектурата се подчинява единствено на търговската логика, обществото рискува да изгуби красивата и смислена среда, от която се нуждае. Така разговорът се върна към един от основните въпроси на вечерта – как да се намери равновесие между икономическите интереси, творческата свобода и обществената отговорност.
Признание за проф. Бойко Кадинов
Ректорът на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова поздрави проф. Кадинов за 70-годишнината му и го отличи за значимия му принос към архитектурната практика, образованието и подготовката на поколения специалисти. За нея той е бил първо преподавател, а по-късно и колега. От своя страна, проф. Кадинов благодари за признанието и подчерта, че най-важно за него остава общуването чрез идеи и нови творчески търсения.
Изложбата „Архитектурата – възможно(то) изкуство“ в САМСИ продължава до 6 декември. Тя и специалният брой на „Философия“ поставят общ въпрос: може ли архитектурата да бъде не просто производство на сгради, а начин да се съхранява паметта и да се създава по-добро бъдеще. Защото постройките, които оставяме след себе си, ще разказват и за ценностите на нашето време.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg



















