А всички знаем, че глаголът е усмихвам се. В изречението този глагол не може да има пряко допълнение. Защо тогава се появяват такива употреби? Това не са грешки, изразите са нарочно използвани, защото привличат вниманието. А привличат вниманието, понеже са необичайни, тоест понеже са погрешни.
Тези изрази възникват като езикова игра – вместо усмихвам се използваме усмихвам те. Добавили сме пряко допълнение – усмихвам тебе. Но какво се е променило? При глагола усмихвам се вършителят на действието съм аз и аз съм този, който е засегнат от действието. При глагола усмихвам те (тебе или него, нея, тях) вършителят на действието пак съм аз, но засегнат от действието си ти (или той, тя, те). Всъщност може да се каже, че подобни употреби са резултат от стремеж към икономия на езикови средства. Дългият израз карам те да се усмихваш се заменя с краткия израз усмихвам те. Използваме по-малко думи и по-малко усилия. По-бързо и по-лесно изразяваме същия смисъл, като нарушаваме правилата в езика.
Именно защото са нарушения и привличат вниманието, тези употреби бързо стават езикова мода и се повтарят от много хора, които искат да направят впечатление със стила си на говорене или писане. Но с тези употреби правим речта си неправилна. Затова те трябва да се избягват. Правилно е да се използва глаголът усмихвам се, както и изразът карам някого да се усмихва.
Гл. ас. д-р Надежда Костова
работи в Института за български език при БАН.
Съавтор е на някои томове от многотомния тълковен академичен „Речник на българския език“.
Автор е на монографията „Основни глаголи за движение в българския език“ (2010).
Четете повече в бр. 47, 23 – 29 ноември 2017 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
