Проф. Красимира Стоянова, оперна певица и „Камерзенгерин“ на Щаатсопер Виена: Духът е защитна сила, която може да ни спаси

Интервюто взе
Николай КЪНЧЕВ

Красимира Стоянова завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, със специалности цигулка, пеене и музикална педагогика. Дебютира с ролята на Джилда в операта „Риголето“ от Верди в Софийската национална опера. Постоянен гост-солист е в Щаатсопер Виена, където през 2009 г. е удостоена с почетната титла „Камерзенгерин“ на Щаатсопер Виена. Нейната международна кариера я отвежда в „Метрополитън опера“ и „Карнеги хол“ в Ню Йорк, Кралската „Ковънт гардън“ и „Роял Албърт хол“ в Лондон, Миланската скала, Дойче опер, Щаатсопер и Концертхаус Берлин, Музикферайн и Концертхаус Виена, Залцбургския фестивал, Номори опера Токио, Театро Колон Буенос Айрес, Баварската опера Мюнхен и др.

Г-жо Стоянова, определят Ви като един от най-красивите Вердиеви гласове. Всички познават прекрасните Ви изпълнения в роли като Дездемона от „Отело“, Амелия от „Бал с маски“, Леонора от „Трубадур“. В същото време, Ви канят да пеете например Елизабет от „Танхойзер“ на Вагнер. Какво е това – крачка в кариерата, завой, ново начало?
– Ако казвате, че са различни – отговорът е и „да“, и „не толкова“. Вагнер е преминал през различни творчески фази, повлияван е и от различни композитори. Верди пък през последните години се е учил от Вагнер. Партията на „Отело“ например е подходяща и за Вагнеров солист. Бетовен също се е повлиял от Моцарт – например за незавършената си опера „Огънят на Веста“. Така че не е завой, а следване на една естествена тенденция.

– Какво е мястото на оперното изкуство в България?
– В България днес има много оперни театри – бих казала повече, отколкото е интересът на публиката. Намалява желанието на хората да гледат опера. За съжаление, вече няма и кандидати да учат оперно изкуство в Академията. Това също сваля нивото.

– Вашият график е запълнен до края на годината. Въпреки това намирате време да се включите в инициативи като Фестивала на камерната опера у нас. Как Ви убедиха организаторите?
– Въпреки графика намирам време за работа в България – както за работа с млади наши певци, така и за прекрасни инициативи като тази. За мен това е родолюбив повик. Страдам от това родолюбиво чувство и се надявам всеки поне малко да изпитва подобен ентусиазъм. Да се опитаме да излезем от духовния вакуум, в който сме изпаднали.
Духът е защитна сила, която може да ни спаси, да помогне, когато страда тялото. Смятам, че е наша задача заедно да положим усилия и да активираме тези защитни сили на обществото.

– Има ли нужда публиката у нас от камерна опера?
– Аз лично ценя всеки вид изкуство, което има перспектива, мисъл в бъдещето. Всеки вид изкуство е прекрасно, ако е направено както трябва. В операта няма нужда непременно да е голямото представление – може да не е цял спектакъл, може да е само песен. Това също е вид изкуство, но в по-деликатна кутийка. Направена добре, камерната опера носи заряд и е интересна, има своята публика и красота.

– Достатъчни ли са няколко заглавия, които да се изиграят в рамките на няколко дни, ако след това се прекъсне до следващ фестивал?
– Един фестивал никога не е само няколко дни. Той „изнася“ изкуството в други градове и театри – най-малкото чрез ангажиране на певци и оркестри от тези градове. Освен това „внася“ публика. Подобен фестивал се превръща в събитие за цял регион – не само в културен, но и в познавателен аспект. Става повод за повишен интерес и за съчетаване на културен туризъм с опознаване на нови места и исторически забележителности.
Може би е добре подобен род събития да се подкрепят и на държавно ниво – ползата излиза далеч извън границите на музиката.
– Камерната опера е лишена от помпозността и блясъка на големите постановки…
– Блясък може да има винаги. Не е задължително да е в декор или костюми. Може да е в изпълнение, в режисура…

– Имат ли място млади певци в подобен тип изкуство? Както знаем, барок, предкласика, съвременна опера се изпълняват трудно дори от опитни изпълнители?
– Разбира се, съвсем спокойно могат да се канят и млади изпълнители на сцената. Достатъчно е да изпълнят няколко откъса, няколко добре оформени части. Това е предизвикателство, което може да ги окрили.
Съвместната работа с опитни певци дава възможност на младите да черпят опит, да се сравняват с другите. Да трупат самочувствие и да имат стимул да продължат напред. Ако знае, че ще има подобна възможност, един млад изпълнител ще се готви цяла година, ако трябва, и бъдете сигурни – ще се представи добре.

– Как виждате развитието на един фестивал на камерната опера у нас?
– Бъдещето на подобен фестивал зависи от задачите, които си поставя. Когато наред с естетическите си поставя и образователни цели, това със сигурност ще го движи напред. Не само у нас хората като че ли по-малко четат и се интересуват. Ако публиката има съответната култура, ако има въвеждане в постановката – тогава е много по-интересно. Изключително положително е, когато се направи връзка между познатото и новото, когато придобиваш знания по приятен и красив начин.

Втори фестивал на камерната опера у нас

От 14 до 18 октомври 2020 г. София е домакин на втория Фестивал на камерната опера в България. Отново ще бъдат селектирани прояви от различни камерни форми, сред които камерна опера, камерен балет, пантомима, детска камерна опера, малка оперна форма. По време на официалното откриване, посветено на 250 години от раждането на Лудвиг ван Бетовен, ще се състоят национални премиери на незавършената му опера Vestas Feuer, незавършената опера на Моцарт Lo sposo deluso и премиерен балетен спектакъл по балетна музика на Бетовен.
В програмата на Фестивала ще бъдат изпълнени произведения на Парашкев Хаджиев, Хенри Пърсел, Жак Офенбах, Франсис Пуленк, Доменико Чимароза, Клаудио Монтевери, Георг Фридрих Хендел. За децата ще бъде представена операта „Патиланци“ от Александър Йосифов.
Поканени за участие са млади оперни певци, които да направят първите си крачки на голяма сцена заедно с утвърдени изпълнители.
Все още малко позната у нас като музикално-сценична творба, камерната опера е сравнително кратка композиция с динамично протичащо действие, представяща в „компактен“ и по-разбираем формат голямата многоактна оперна форма. Фокусът е в някаква „кризисна“ ситуация или в неочаквана случка, която преобръща взаимоотношенията между действащите лица и в повечето случаи води към неочаквана развръзка.