Само силният признава: „Имам нужда от помощ“

По какво се различават тревогата и тревожността.

Анелия Врачева
По материали
от чуждия печат

Всеки ден човек се сблъсква със ситуации, които предизвикват тревога. При някои това е бързо преминаващо емоционално състояние. При други става дума за постоянна и ярко изразена черта на характера. В този случай тревожността лишава човека от колорита на живота, пречи му да се радва, да усеща хармония, да е спокоен и уверен.
Що е тревожност и как да се борим с нея. Според психолозите тревожността е емоционално състояние, свързано с очакване и предчувствие за неприятни преживявания или опасност. А тревогата, която най-често е с кратковременен характер, е свойствена на всички хора в трудни житейски ситуации – например преди изпит или смяна на обстановката, на училището. Когато ситуацията премине,
и тревогата си отива. Ако обаче тревогата се проявява постоянно и се настанява трайно у човека, тя става устойчива черта от характера – наричаме я тревожност.
При всеки човек проявленията на това състояние са различни. Във физически аспект може се характеризира с учестено сърцебиене, сухота в устата, „буца“ в гърлото, гадене, световъртеж и т.н.
Психологическите прояви са страхове (преди полет или изпит), неувереност, угнетеност.
Обикновено тревожността се поражда от обстоятелствата, които ни заобикалят. При децата корените се крият най-често в семейството. При това причината не е в самото възпитание, а в емоционалните прояви на родителите. Климатът в семейството е от изключително значение. Възпитанието също налага своя отпечатък, но не така явно. Често, когато родителите прекалено силно опекунстват детето си, у него може да се появи неувереност в себе си, която, от своя страна, да породи страхове, постоянно чувство за тревога, прерастващо в черта на характера му. Или например родителите възпитават детето си с определени амбиции. Това също налага отпечатък върху него. Ако малкият човек чувства, че не подхожда на критериите, поставени от родителите му, може да възникне тревожност.
При децата всичко идва от семейството. В този случай помощ-
та на родителите и психолога е задължителна. Възрастните също невинаги успяват да се справят. Единият вариант е да се проследи ситуацията, с която се свързва тревожността, да се анализира и да се работи в това направление. Могат да се опитат общопризнатите и общодостъпни методи за борба с това състояние: йога, медитация, аутотренинг. Другият вариант е да се обърнат към специалист. Особено в случая с децата. Ако например тийнейджър се стеснява да потърси помощ от родителите си или от специалист, може да се обърне към приятели и възрастни, на които има доверие.
Не трябва да забравяме, че никога не е срамно да кажеш „Имам нужда от помощ“. Обратното, това говори за вътрешната сила на човека. Това може да каже само силен човек, слабият – не.