Балък дере – античност, „претопена“ от християнството

Продължават откритията на екипа на Ивайло Кънев – главен уредник в Националния исторически музей в София, на разкопките край с. Хухла, Хасковска област

Огромен мраморен блок от III век с изобразен медальон откриха археолози при разкопките на крепостта в местността Балък дере в землището на ивайловградското село. Редовните археологически проучвания се водят от екипа на Ивайло Кънев – главен уредник в Националния исторически музей в София. Първите разкопки са направени през 2004 г. под ръководството на Бони Петрунова. От 2007 г. насам ръководител на проучванията е Ивайло Кънев. Експедицията се финансира от Министерството на културата с подкрепата на Община Ивайловград.
Копаейки в нов непроучен квадрат, археолозите разкриха това лято жилище от XIII век. При неговото изграждане мраморният блок от III век е бил използван като укрепващ елемент. Размерите на блока са метър на 50 сантиметра в основата, с височина 1,50 м и с приблизително тегло от половин тон. „Отделихме пръстта между стената и мраморния блок до степен, която позволява да се пъхне ръка, предполагахме, че върху повърхността му има изображение. Така открихме очаквана находка – изображение в голям кръг с диаметър около 30 см“, разказва Ивайло Кънев.
Вътре в кръга, очертан от повдигнат бордюр, е имало медальон, с пръстите се напипват следите от изчукания релеф. Той е издялан и унищожен, както всичко останало в годините, когато е налагано ранното християнство в района. Откритието потвърждава хипотезата на Ивайло Кънев, че на Балък дере е имало голямо древно светилище от III век. При управлението на император Теодосий Велики, известен с ревностното налагане на християнската религия, всички култове и ереси в империята са забранени. Тогава са унищожени редица езически паметници и постройки. Това води до трудното установяване на античните хоризонти днес, припомня археологът.
Неговата теза, която се потвърждава от все повече доказателства, е, че крепостта в местността Балък дере не е стражева, както се смята първоначално, а мястото може да се окаже богат късноантичен административен център. Крепостите обикновено се строят на недостъпни места и имат кули, за разлика от селищата, които са в ниското и до водоем за питейна вода, с воден и сухопътен път. Разкритият обект се намира на 200 метра от една от древните реки Арда, само на 30-ина километра от Адрианопол – днешен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия. А и на стражевите калета надали са присъщи откритите тук монети, стъкло, керамика от Северна Африка и Мала Азия. И нито намек за кули.
Още една „улика“ за новата хипотеза е улицата, която води към площад с досега разкрити размери 10 на 5 м, застлан с хубави дялани плочи с бордюр и две порти.
Според археолозите, площадът е изграден през V – VI век. Майсторите са използвали мраморните плочи от светилището от II – III век, доставени специално за неговото построяване, тъй като в района на Балък дере такъв мрамор няма. Използвали са ги, както и всичко друго, останало от светилището, като готов строителен материал за изграждане на сградите векове по-късно.
Именно откритата група от сгради през сезон 2020-а с културен пласт около 2,30 метра изисква много сериозен финансов ресурс, за да продължат пълноценно изследванията и да бъде разкрит блясъкът на този забравен град, посочва Кънев.
Поради тази невъзможност засега археолозите ще продължат своите проучвания на изток, разкривайки новооткрития площад. Така след година ще може да има конкретен научен резултат за връзката между вече откритата Принципия и инфраструктурата в централната част на крепостта.
Кънев акцентира и на друг интересен феномен – факта, че разрушените зидове, вероятно при пожар, не се поправят, както е навсякъде, а до тях се строи втори зид. Дори и в Късната античност строителството е много скъпа инвестиция. Това още веднъж потвърждава тезата, че тук са живели богати хора и този административен център е бил изключително важен за региона. В тази обстановка трудно се вписва тезата, че става дума за войнишки гарнизон.
По-интересните находки през настоящия сезон са камбана, сребърен пръстен, както и рамена от амфора с гръцки букви, токи, ножове, шпора и др.
Обобщавайки досегашните резултати, явно „първоначално на този нисък връх, в меандрите на местността Балък дере и Арда, е имало изградено езическо светилище от Античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 г. край Адрианопол и унищожаването на административния център във вила „Армира“ управлението на района през Късната античност се премества тук“, смята Ивайло Кънев.
От началото на разкопките екипът непрекъснато събира доказателства за съществуването на антично светилище. В полза на това говорят много артефакти, като мраморна колона от II – III в. с фрагмент от надпис на древногръцки език, посветен на божество, чието име започва с буквата „А“. Според Кънев това може да е светилище на Аполон или Асклепий (бог – лечител, син на Аполон и нимфата Коронида), сравнимо по значимост с най-големите култови центрове през Античността.
Тазгодишното проучване отваря нова страница в изследването на Балък дере – разкриването на истината за богат късноантичен град, смята ученият. Той е убеден, че при следващите разкопки ще попаднат и на надписа с името на административния център.
„Имаме достатъчно податки и от епохата на Рим – монети, керамики, надписи. Площта е над 10 декара, с два метра културен пласт. Това е огромна изкопна дейност. За 10 години сме проучили едва 2 – 3 %. Ще се копае на това място още 50 – 60 години“, предрича Кънев.