Morphological (Non-)categoriality – Interdisciplinary Directions of Functionality

Тенчо Дерекювлиев https://doi.org/10.53656/bel2022-2-11-TD (ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност . Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0) [emember_protected for='16-5-21' format_protected_msg='1' custom_msg=' Влезте в системата, за да прочетете пълната статия '] Погледът към „Морфологична (не)категориалност“ тук е по-различен, фокусиращ интеррелационни и интердисциплинарни свойства на това теоретично заглавие. В него основни лингвотерминологични понятия и техни водещи признаци са синтезирани с ментална техника и балансирана структурация от д-р Енчо Тилев. Определени пасажи в текста имат моделиране, максимално близко до енциклопедичноречниковите статии, а тази особеност им придава поливалентен потенциал. Пълнотата на функционалната граматика според концепцията на Бондарко се реализира основно при подхода, базиран на семантиката – мотив функционалната граматика да бъде определяна като преобладаващо семантикоцентрична с интегритетен фундамент, където комбинаториката на разнотипови средства акумулира кодирането на смисъла, заложен в интенцията на говорещия. Така чрез контекстуалната активация на единиците от ядрото и периферията на функционално-семантичното поле първоначалната им етикетировка се неутрализира и реализацията на това е част от контекстуалното включване на изречението. Тезисът на В. А. Звегинцев, че изречения съществуват само в речта, тоест контекстуално включени, е аксиоматизиран. За Г. А. Золотова изречението в речта е изречение в речева ситуация. Тук се влива и посоченото от автора на „Морфологична (не)категориалност“, че речевата реализация носи на категориалните значения и некатегориални елементи, „следствие от влиянието на контекста и на лексикалната семантика на думата“ (Tilev 2022, p. 58). Ясно се вижда колко съществена е функцията на homo loquens, който при теоретичния развой на постановките за езиковия знак се появява в органонния модел на Бюлер. „Морфологична (не)категориалност“ мотивира връзката функционална граматика – речева дейност на говорещия : „При формирането на изказа първичен за говорещото лице е смисълът (…), а формалните средства за експликацията му са вторични в речевия акт“ (Tilev 2022, p. 20). Речевият смисъл е интерпретиран от А. В. Бондарко като дериват от взаимодействието на езиковото съдържание на изказа с контекстуалната, ситуативната и енциклопедичната информация. Такава формулировка отвежда към особености на съвременната лингвистика, подчертани от испаниста М. Попова – разширяване на прагматичната тематика, интегралност и многоаспектност на подхода към езика, постоянен процес на възникващи комуникативни модели в речта, които стигат граматикализация, и този езиков факт се превръща в теоретичен по формулата „днешният дискурс е утрешният синтаксис“. Същевременно съвременната синтактична теория се пренасочва към синтаксиса на изказите, а това води до аугментирана функция на интерпретацията и ролята на информираността и интенцията на комуникаторите. В монографията откриваме припомняне на важни постановки от общотеоретичен характер – една от тях е притежаваната от морфологичната категория синтактична перспектива. Авторът е актуално ориентиран в историята на лингвистиката и демонстрира способности да обособява структурационно: „цялостната реализация на морфологичните форми и значения се осъществява именно на синтактично равнище“, а „в много описания от последните десетилетия все по-усилено се говори за морфосинтаксис и морфосинтактични връзки между езиковите елементи“ (Tilev 2022, p. 39). Схващането на Йесперсен за подхода от значението към формата, станало базов елемент във функционално-семантичната граматика, държи в концентрация към съотношението категориално – некатегориално . „Морфологична (не)категориалност“ обобщено сочи: „В процеса на функциониране на формата чистата категориалност изчезва (…)“ (Tilev 2022, p. 58). Така разделяното по граматичен показател се кооптира контекстово и става част от прагматико-семантичните координати на дискурса. Това е възможно, тъй като „изграждането на езиковите съобщения върви „от горе надолу“, т.е. първо се появява определен логически конструкт, който после получава езиково изражение. А конструирането на езиковото съобщение има обратна векторна ориентация – „от долу нагоре“, от минималните езикови единици до тяхната най-сложна комбинаторика“ (Dimitrova, Tilev, Derekyuvliev 2022, p. 170). Факторите комуникация и дискурс са побрали дълга история като факти на езика и стават фундамент за основни факти на теорията. Формализацията на прагматичните противопоставяния, осъществявана чрез синтактизация, след което синтактичните структури се реформатират в морфологични и възниква инфлексионалната морфология, стои устойчиво в теорията на Т. Гивон. В тази линия е налице процес, даващ основания категориалното да бъде тълкувано като континуация на некатегориален прототип. Интерпретирайки вълновия цикъл на Гивон, Т. М. Николаева говори за кондензация на дискурса. Реално комуникативното ниво е централно за дискурсокондензационния процес и водеща роля има фигурата на говорещия. С неговите действия синтактизацията преобразува прототипния прагмакод в собствено езиков и речевата единица – в езикова. Тези езиково остатусени единици впоследствие се преобразуват в елементи на морфологичните парадигми, където флексията е репрезентант на словоформено значение и вътрепарадигмен диференциатор. Само че флексията, определяна и като формален показател, никак не решава цялостно въпроса при тълкуването на езиковото значение и на граматичното като част от него. И категориалните, и некатегориалинте значения налагат тълкуването им да бъде реализирано въз основа на речевите конкретизации. Това е еднозначно изведено: „При анализа на категориалните и некатегориалните значения е необходимо да се изследват не самите парадигми (формите на думата), а реализацията им в речта. Именно в речта се разкрива онова значение на формите, даващо основание семантичният критерий да се приеме за първостепенен в описанието“ (Tilev 2022, p. 366). Всъщност точно в сферата на речевата реализация се установява и разликата между формите с парадигматичен изоморфизъм. Повече от уместно е да бъде направена ремарка към тезис на Сосюр, който като че ли някак е останал в периферията – не може морфологията да състави отделна от синтаксиса дисциплина, формата и функцията образуват цяло. Статусен уплътнител на това теоретично положение се оказва и посоченото от Ст. Димитрова във „Вселената на езика“ от нейната персонална кореспонденция с Дуайт Болинджър за съотношението морфология – синтакис: „между морфологичното и другите равнища на езика има преливни процеси и (…) морфологията без семантична обосновка няма голяма обяснителна сила“, като „границата между семантично подплатената морфология и синтаксиса е твърде лабилна“ (Dimitrova, Tilev, Derekyuvliev 2022, p. 67). Детерминативната функция на семантичната обосновка в сферата на морфологията дава възможност да бъде илюстрирана с част от описанието на презенса в „Морфологична (не)категориалност“ и по-конкретно върху понятието момент на говорене . Заявена позиция е използваният от Е. Тилев оценъчен израз „съвсем основателно“ откъм квалификацията на това понятие, което според Бондарко, както посочва авторът на разглежданата монография, „има донякъде условен характер, тъй като в комуникативния акт то по-скоро трябва да се разглежда като време (период) на говорене (…). Особено ярко това се проявява при някои частни значения на презенса (напр. Он хорошо поет ; Вода кипит при 100° С ), при които моментът на говорене не обхваща цялостно действието, а е само част от по-дълъг времеви интервал“ (Tilev 2022, p. 309 – 310). В „Морфологична (не)категориалност“ авторът е показал усет към понятието категория и развоя на тълкуването му в руското и българското езикознание. Достатъчно е дори само да се погледне към описанието на това, което А. М. Пешковски обозначава като синтактична и несинтактична категория, където за синтактична приема падежа , а за несинтактична – числото . Сега много лингвисти дефинират традиционно наричаните морфологични категории като инфлексионални, а инфлексионалната морфология – като тясно свързана със синтаксиса. Погледнато в макроаспект, това е морфосинтаксис, с ключово значение на функционализацията на езиковия знак. Синтактичният контекст задава изискуемата поява на морфосинтактична афиксация – положение, отразявано от контекстуалната инфлексия , докато при числото инфлексията е инхерентна и в извънсинтактичноконтекстова зависимост. В унисон с диференцията е посочваното за морфологията на руския език, където падежните форми са дефинирани като синтактични, а формите на числото – като несинтактични. От друга страна, категориите падеж (в езиците с морфематичното му изразяване) и число , заедно с класификационната род , образуват състава на кумулативната флексия, носеща структурна доминация. Семантично тълкувано, кумулативната флексия се „разсинкретизира“ и такова теоретично състояние идва от превъзходството на семантиката над структурното съдържание, което в значителна степен може да бъде отъждествено с понятието граматика . Насочването към класици на индоевропейското езикознание дава на автора на монографията аргументи при извеждането на лексикалната семантика като релевантна за семантичните родови опозиции, базирани на противопоставянето мъжки – женски пол. Такъв е типът женщина – мужчина, лев – львица , при който „граматичният род се определя от принадлежността на назоваваното лице към съответния пол“, като „семантичният критерий е водещ при разпределението по род на съществителните имена, именуващи лица или одушевени предмети“ (Tilev 2022, p. 99). Като се позовава на универсализирания тезис на Н. Д. Арутюнова, гласящ в парафраза: прагматиката, семантиката и граматиката образуват вертикала от субординации с надмощие на прагматиката над семантиката и на семантиката над граматиката, д-р Тилев пояснява (в частта за степените за сравнение при адективите и при дефектност на парадигмата): „Именно прагматичните фактори правят възможно образуването на пълния набор от форми чрез лексикалносемантична промяна и преход от относителни в качествени прилагателни“ (Tilev 2022, p. 161). Той илюстрира възможността да бъде давано преимущество на семантичен акцент в напластено тълкуване и когато става въпрос за анализ на христоматийни примери. Така контекстуализацията на „Защо не слушаш мама “ прави възможно „да се търси и стремеж към подчертаване на статуса на говорещия“, при това „говорещият целенасочено изтъква своя статус“ (Tilev 2022, p. 215). Този израз е показателен за транспозицираната употреба на мама : от една страна, вместо личноместоименна форма се използва номинатив, а от друга – употребата съдържа деиктичност, тъй като отразява, дори и едновременно, значението „мене“ и „твоята/своята майка“. Особеностите от семантичното пространство на дейксиса в частта за местоименията, за които като основна от някои лингвисти е приемана именно деиктичната функция, са аргументи в полза на адекватността на автора да прави прочит и да прилага трактовки, без които частни въпроси от езикознанието трудно може да имат достатъчност на интерпретативността. С подхода си да включи аспекти от основните особености на дейксиса, д-р Тилев гради интердисциплинарен мост към теорията на литературата, където големият неин тълкувател Н. Георгиев в анализите си върху лирическата творба активира лингвотеоретични аспекти от деиктичността и подчертава ролята на контекста и деиктичната прономинална функция в лирическите употреби. Деиктичността, като един от фундаменталните признаци на базовата темпорална категория време, е представена в пропорционализирана структурация (Tilev 2022, p. 309). В тази монография съпоставителните аспекти са от основните линии: така например българският език, сравнен с руски, притежава по-сложна организация на категорията време , тъй като „в български са се запазили голяма част от значенията, присъщи на старобългарския език, докато в съвременния руски темпоралната система се е опростила значително“ (Tilev 2022, p. 307). Глаголната система на руски и български, както е изведено от автора, отразява и две специфични, некатегориални, преносни темпорални употреби – на praesens historicum и praesens pro futuro. Такива високофреквентни явления, дескриптирани теоретично, стават достъпни и за пишещите в езикознанието с практикоприложна насоченост, включително и откъм стилистико-семантични особености. Тезисът за двата типа сегашно време, назоваващо бъдещи действия за набелязано действие и за въображаемо действие, и характерното положение при „тези случаи, а и за некатегориалните прояви като цяло (…), че между формата и лексикалните средства се формират определени граматико-контекстуални комплекси“ (Tilev 2022, p. 322), заслужава внимание. Акцентуация в същата част се нарежда сред доказателствата за отвореността на тази семантично палитрирана монография: „Като особена сфера на битуване на некатегориалната семантика трябва да се посочи употребата на сегашно време в езика на медиите. Спецификите на този стил се дължат преди всичко на целите, които трябва да се постигат (…). Осъществяването на задачите „подчинява“ граматичната система и още по-убедително превръща езика в средство за внушение“ (Tilev 2022, p. 323). Едва ли следва да е дисонансно, напротив, езиковотеоретичните конструкти обективна и субективна модалност да бъдат прилагани и в модалността на рецензийния текст – „при обективната модалност в езика само се отразяват връзките от действителността, при субективната говорещият посочва степента на достоверност на изказа“ (Tilev 2022, p. 342). И тогава се намесва тезисът, че „некатегориалните значения в езика са не по-малко релевантни от категориалните. Некатегориалността е скрит (или не толкова скрит) потенциал на езика, който може както свободно да се самоактивира, така и да бъде активиран от говорещата личност. Некатегориалните значения най-често са семантично, стилистично и прагматично много по-натоварени от категориалните (…)“ (Tilev 2022, p. 368). Ето че некатегориалността се оказва семантикокатегоризираща и сдвоява употребата на категорийни средства в модифицирана, несобствена функция и средства извън категориалните конструкции. „Морфологична (не)категориалност“ е моножанрова книга с постигнати архитектонични, стиломоделни и междутекстови квалификатори. Аргументи и гаранция, че отношението на д-р Енчо Тилев към егоантропоцентричния феномен език , строгата наука лингвистика , съдържаща и „нестроги“ компоненти, и лингвистичното като модус на рецептивност има паралел в постановката от съвременната прагматика за контекстуалното, прагматичното, значение – отразител на триаднорелационна структура, където фигурата на говорещия заема фундаментална позиция. ЛИТЕРАТУРА Димитрова, Ст., Тилев, Е., Дерекювлиев, Т., 2022: Вселената на езика. Диалози с професор Стефана Димитрова . Пловдив: Макрос. 366 стр. ISBN 978-954-561-563-4. ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност . Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0. REFERENCES DIMITROVA, ST., TILEV, E., DEREKYUVLIEV, T., 2022: Vselenata na ezika. Dialozi s profesor Stefana Dimitrova . Plovdiv: Makros [in Bulgarian]. 366 p. ISBN 978-954-561-563-4. TILEV, E., 2022. Morfologichna (ne)kategorialnost . Plovdiv: Makros [in Bulgarian]. 451 p. ISBN 978-954-561-574-0. MORPHOLOGICAL (NON-)CATEGORIALITY – in t erdisciplinary directions of functionality Tencho Derekyuvliev Plovdiv, Bulgaria E-mail: derten@abv.bg

> Изтеглете статията в PDF [/emember_protected]

Morphological (Non-)categoriality – Interdisciplinary Directions of Functionality

Последвайте ни в социалните мрежи

Peculiarities of the Approaches to Primary Bulgarian Language and Literature Teaching – Research results

New Directions for the Bulgarian Humanities (Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

New Directions for the Bulgarian Humanities (Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

Софийският университет с нов технологичен център

Interviewing Teachers in Bulgarian Language and Literature Through the “Microsoft Forms” Platform

Последни публикации

Полезни линкове

Az-buki Weekly

Scientific Journals

Newsletter

Welcome Back!

Create New Account!

Retrieve your password

Morphological (Non-)categoriality – Interdisciplinary Directions of Functionality

Свързани статии:

Последвайте ни в социалните мрежи

Peculiarities of the Approaches to Primary Bulgarian Language and Literature Teaching – Research results

New Directions for the Bulgarian Humanities (Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

New Directions for the Bulgarian Humanities (Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

Софийският университет с нов технологичен център

Interviewing Teachers in Bulgarian Language and Literature Through the “Microsoft Forms” Platform

Последни публикации

Полезни линкове

Az-buki Weekly

Scientific Journals

Newsletter

Welcome Back!

Create New Account!

Retrieve your password